Psalms 35
1 A Psalme of Dauid. Pleade thou my cause, O Lord, with them that striue with me: fight thou against them, that fight against me.
Давидов псалом. Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене.
2 Lay hand vpon the shielde and buckler, and stand vp for mine helpe.
Вземи оръжие и щит, И стани да ми помогнеш.
3 Bring out also the speare and stop the way against them, that persecute me: say vnto my soule, I am thy saluation.
Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой.
4 Let them be confounded and put to shame, that seeke after my soule: let them be turned backe, and brought to confusion, that imagine mine hurt.
Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат да погубят душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло.
5 Let them be as chaffe before the winde, and let the Angel of the Lord scatter them.
Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони.
6 Let their way be darke and slipperie: and let the Angel of the Lord persecute them.
Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони.
7 For without cause they haue hid the pit and their net for me: without cause haue they digged a pit for my soule.
Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха яма за душата ми.
8 Let destruction come vpon him at vnwares, and let his net, that he hath laid priuilie, take him: let him fall into the same destruction.
Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел.
9 Then my soule shalbe ioyfull in the Lord: it shall reioyce in his saluation.
А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му:
10 All my bones shall say, Lord, who is like vnto thee, which deliuerest the poore from him, that is too strong for him! yea, the poore and him that is in miserie, from him that spoyleth him!
Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му?
11 Cruell witnesses did rise vp: they asked of me things that I knewe not.
Несправедливи свидетели въстават И питат ме за неща, за които аз не зная нищо
12 They rewarded me euill for good, to haue spoyled my soule.
Въздават ми зло за добро, За да бъде в оскъдност душата ми.
13 Yet I, when they were sicke, I was clothed with a sacke: I humbled my soule with fasting: and my praier was turned vpon my bosome.
А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми и се повтаряше;
14 I behaued my selfe as to my friend, or as to my brother: I humbled my selfe, mourning as one that bewaileth his mother.
Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си.
15 But in mine aduersitie they reioyced, and gathered them selues together: the abiects assembled themselues against me, and knewe not: they tare me and ceased not,
Но когато накуцвах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха ме без да престават.
16 With the false skoffers at bankets, gnashing their teeth against me.
Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби.
17 Lord, how long wilt thou beholde this? deliuer my soule from their tumult, euen my desolate soule from the lions.
Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми от тия лъвове.
18 So will I giue thee thankes in a great Congregation: I will praise thee among much people.
Аз ще те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде.
19 Let not them that are mine enemies, vniustly reioyce ouer mee, neyther let them winke with the eye, that hate mee without a cause.
Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да помигват с очи Ония, които ме мразят без причина.
20 For they speake not as friendes: but they imagine deceitfull woordes against the quiet of the lande.
Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята.
21 And they gaped on mee with their mouthes, saying, Aha, aha, our eye hath seene.
Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха!
22 Thou hast seene it, O Lord: keepe not silence: be not farre from me, O Lord.
Ти си видял, Господи, да не премълчаваш; Господи, да се не отдалечиш от мене,
23 Arise and wake to my iudgement, euen to my cause, my God, and my Lord.
Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 Iudge me, O Lord my God, according to thy righteousnesse, and let them not reioyce ouer mee.
Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене.
25 Let them not say in their hearts, O our soule reioyce: neither let them say, We haue deuoured him.
Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го.
26 Let them bee confounded, and put to shame together, that reioyce at mine hurt: let them bee clothed with confusion and shame, that lift vp themselues against me.
Да се посрамят и се опозорят заедно всички Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене.
27 But let them be ioyful and glad, that loue my righteousnesse: yea, let them say alway, Let the Lord be magnified, which loueth the prosperitie of his seruant.
Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си.
28 And my tongue shall vtter thy righteousnesse, and thy praise euery day.
И езикът ми ще разказва Твоята правда И твоята хвала всеки ден.
