Psalms 137

1 By the riuers of Babel we sate, and there wee wept, when we remembred Zion.

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 Wee hanged our harpes vpon the willowes in the middes thereof.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 Then they that ledde vs captiues, required of vs songs and mirth, when wee had hanged vp our harpes, saying, Sing vs one of the songs of Zion.

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 Howe shall we sing, said we, a song of the Lord in a strange land?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 If I forget thee, O Ierusalem, let my right hand forget to play.

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 If I do not remember thee, let my tongue cleaue to the roofe of my mouth: yea, if I preferre not Ierusalem to my chiefe ioy.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 Remember the children of Edom, O Lord, in the day of Ierusalem, which saide, Rase it, rase it to the foundation thereof.

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 O daughter of Babel, worthy to be destroyed, blessed shall he be that rewardeth thee, as thou hast serued vs.

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 Blessed shall he be that taketh and dasheth thy children against the stones.

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!