Psalms 109
1 To him that excelleth. A Psalme of David. Holde not thy tongue, O God of my praise.
За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
2 For the mouth of the wicked, and the mouth full of deceite are opened vpon me: they haue spoken to me with a lying tongue.
Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
3 They compassed me about also with words of hatred, and fought against me without a cause.
Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
4 For my friendship they were mine aduersaries, but I gaue my selfe to praier.
За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
5 And they haue rewarded me euil for good, and hatred for my friendship.
И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
6 Set thou the wicked ouer him, and let the aduersarie stand at his right hand.
Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
7 Whe he shalbe iudged, let him be condemned, and let his praier be turned into sinne.
Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
8 Let his daies be fewe, and let another take his charge.
Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
9 Let his children be fatherlesse, and his wife a widowe.
Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
10 Let his children be vagabonds and beg and seeke bread, comming out of their places destroyed.
Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
11 Let the extortioner catch al that he hath, and let the strangers spoile his labour.
Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
12 Let there be none to extend mercie vnto him: neither let there be any to shewe mercie vpon his fatherlesse children.
Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
13 Let his posteritie be destroied, and in the generation following let their name be put out.
Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
14 Let the iniquitie of his fathers bee had in remembrance with the Lord: and let not the sinne of his mother be done away.
Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
15 But let them alway be before the Lord, that he may cut off their memorial from ye earth.
Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
16 Because he remembred not to shew mercie, but persecuted the afflicted and poore man, and the sorowfull hearted to slay him.
Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
17 As he loued cursing, so shall it come vnto him, and as he loued not blessing, so shall it be farre from him.
Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
18 As he clothed himselfe with cursing like a rayment, so shall it come into his bowels like water, and like oyle into his bones.
Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
19 Let it be vnto him as a garment to couer him, and for a girdle, wherewith he shalbe alway girded.
Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
20 Let this be the rewarde of mine aduersarie from the Lord, and of them, that speake euill against my soule.
Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
21 But thou, O Lord my God, deale with me according vnto thy Name: deliuer me, (for thy mercie is good)
А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22 Because I am poore and needie, and mine heart is wounded within me.
Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23 I depart like the shadowe that declineth, and am shaken off as the grashopper.
Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
24 My knees are weake through fasting, and my flesh hath lost all fatnes.
Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
25 I became also a rebuke vnto them: they that looked vpon me, shaked their heads.
И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
26 Helpe me, O Lord my God: saue me according to thy mercie.
Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
27 And they shall know, that this is thine hand, and that thou, Lord, hast done it.
За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
28 Though they curse, yet thou wilt blesse: they shall arise and be confounded, but thy seruant shall reioyce.
Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
29 Let mine aduersaries be clothed with shame, and let them couer themselues with their confusion, as with a cloke.
Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
30 I will giue thankes vnto the Lord greatly with my mouth and praise him among ye multitude.
И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
31 For he will stand at the right hand of the poore, to saue him from them that woulde condemne his soule.
Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.
