Psalms 104
1 My soule, prayse thou the Lord: O Lord my God, thou art exceeding great, thou art clothed with glorie and honour.
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
2 Which couereth himselfe with light as with a garment, and spreadeth the heauens like a curtaine.
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 Which layeth the beames of his chambers in the waters, and maketh the cloudes his chariot, and walketh vpon the wings of the winde.
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 Which maketh his spirits his messengers, and a flaming fire his ministers.
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 He set the earth vpon her foundations, so that it shall neuer moue.
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Thou coueredst it with the deepe as with a garment: the waters woulde stand aboue the mountaines.
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 But at thy rebuke they flee: at the voyce of thy thunder they haste away.
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 And the mountaines ascend, and the valleis descend to the place which thou hast established for them.
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 But thou hast set them a bounde, which they shall not passe: they shall not returne to couer the earth.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 He sendeth the springs into the valleis, which runne betweene the mountaines.
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 They shall giue drinke to all the beasts of the fielde, and the wilde asses shall quench their thirst.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 By these springs shall the foules of the heauen dwell, and sing among the branches.
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 He watereth the mountaines from his chambers, and the earth is filled with the fruite of thy workes.
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 He causeth grasse to growe for the cattell, and herbe for the vse of man, that he may bring forth bread out of the earth,
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 And wine that maketh glad the heart of man, and oyle to make the face to shine, and bread that strengtheneth mans heart.
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 The high trees are satisfied, euen the cedars of Lebanon, which he hath planted,
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 That ye birdes may make their nestes there: the storke dwelleth in the firre trees.
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 The high mountaines are for the goates: the rockes are a refuge for the conies.
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 He appoynted the moone for certaine seasons: the sunne knoweth his going downe.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Thou makest darkenesse, and it is night, wherein all the beastes of the forest creepe forth.
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 The lions roare after their praye, and seeke their meate at God.
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 When the sunne riseth, they retire, and couche in their dennes.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Then goeth man forth to his worke, and to his labour vntill the euening.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 O Lord, howe manifolde are thy workes! in wisdome hast thou made them all: the earth is full of thy riches.
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 So is this sea great and wide: for therein are things creeping innumerable, both small beastes and great.
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 There goe the shippes, yea, that Liuiathan, whom thou hast made to play therein.
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 All these waite vpon thee, that thou maiest giue them foode in due season.
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Thou giuest it to them, and they gather it: thou openest thine hand, and they are filled with good things.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 But if thou hide thy face, they are troubled: if thou take away their breath, they dye and returne to their dust.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Againe if thou send forth thy spirit, they are created, and thou renuest the face of the earth.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Glory be to the Lord for euer: let the Lord reioyce in his workes.
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 He looketh on the earth and it trembleth: he toucheth the mountaines, and they smoke.
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 I will sing vnto the Lord all my life: I will prayse my God, while I liue.
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Let my wordes be acceptable vnto him: I will reioyce in the Lord.
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Let the sinners be consumed out of the earth, and the wicked till there be no more: O my soule, prayse thou the Lord. Prayse ye the Lord.
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
