Proverbs 1
1 The Parables of Salomon the sonne of Dauid King of Israel,
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 To knowe wisdome, and instruction, to vnderstand ye wordes of knowledge,
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 To receiue instruction to do wisely, by iustice and iudgement and equitie,
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 To giue vnto the simple, sharpenesse of wit, and to the childe knowledge and discretion.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 A wise man shall heare and increase in learning, and a man of vnderstanding shall attayne vnto wise counsels,
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 To vnderstand a parable, and the interpretation, the wordes of ye wise, and their darke sayings.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 The feare of the Lord is the beginning of knowledge: but fooles despise wisedome and instruction.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 My sonne, heare thy fathers instruction, and forsake not thy mothers teaching.
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 For they shalbe a comely ornament vnto thine head, and as chaines for thy necke.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 My sonne, if sinners doe intise thee, consent thou not.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 If they say, Come with vs, we will lay waite for blood, and lie priuilie for the innocent without a cause:
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 We wil swallow them vp aliue like a graue euen whole, as those that goe downe into the pit: (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 We shall finde all precious riches, and fill our houses with spoyle:
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Cast in thy lot among vs: we will all haue one purse:
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 My sonne, walke not thou in the way with them: refraine thy foote from their path.
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 For their feete runne to euill, and make haste to shed blood.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Certainely as without cause the net is spred before the eyes of all that hath wing:
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 So they lay waite for blood and lie priuily for their liues.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Such are the wayes of euery one that is greedy of gaine: he would take away the life of the owners thereof.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Wisdome cryeth without: she vttereth her voyce in the streetes.
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 She calleth in the hye streete, among the prease in the entrings of the gates, and vttereth her wordes in the citie, saying,
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 O ye foolish, howe long will ye loue foolishnes? and the scornefull take their pleasure in scorning, and the fooles hate knowledge?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 (Turne you at my correction: loe, I will powre out my mind vnto you, and make you vnderstand my wordes)
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Because I haue called, and ye refused: I haue stretched out mine hand, and none woulde regarde.
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 But ye haue despised all my counsell, and would none of my correction.
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 I will also laugh at your destruction, and mocke, when your feare commeth.
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 Whe your feare cometh like sudden desolation, and your destruction shall come like a whirle wind: whe affliction and anguish shall come vpon you,
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Then shall they call vpon me, but I will not answere: they shall seeke me early, but they shall not finde me,
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Because they hated knowledge, and did not chuse the feare of the Lord.
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 They would none of my counsell, but despised all my correction.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Therefore shall they eate of ye fruite of their owne way, and be filled with their owne deuises.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 For ease slaieth the foolish, and the prosperitie of fooles destroyeth them.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 But he that obeyeth me, shall dwell safely, and be quiet from feare of euill.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
