Proverbs 31
1 THE WORDS OF KING LEMUEL: The prophecie which his mother taught him.
Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
2 What my sonne! and what ye sonne of my wombe! and what, O sonne of my desires!
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3 Giue not thy strength vnto women, nor thy wayes, which is to destroy Kings.
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4 It is not for Kings, O Lemuel, it is not for Kings to drink wine nor for princes strog drinke,
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
5 Lest he drinke and forget the decree, and change the iudgement of all the children of affliction.
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
6 Giue ye strong drinke vnto him that is readie to perish, and wine vnto them that haue griefe of heart.
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7 Let him drinke, that he may forget his pouertie, and remember his miserie no more.
За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8 Open thy mouth for the domme in the cause of all the children of destruction.
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9 Open thy mouth: iudge righteously, and iudge the afflicted, and the poore.
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10 Who shall finde a vertuous woman? for her price is farre aboue the pearles.
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 The heart of her husband trusteth in her, and he shall haue no neede of spoyle.
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12 She will doe him good, and not euill all the dayes of her life.
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13 She seeketh wooll and flaxe, and laboureth cheerefully with her handes.
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14 She is like the shippes of marchants: shee bringeth her foode from afarre.
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15 And she riseth, whiles it is yet night: and giueth the portion to her houshold, and the ordinarie to her maides.
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16 She considereth a field, and getteth it: and with the fruite of her handes she planteth a vineyarde.
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17 She girdeth her loynes with strength, and strengtheneth her armes.
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18 She feeleth that her marchandise is good: her candle is not put out by night.
Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19 She putteth her handes to the wherue, and her handes handle the spindle.
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20 She stretcheth out her hand to the poore, and putteth foorth her hands to the needie.
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21 She feareth not the snowe for her familie: for all her familie is clothed with skarlet.
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22 She maketh her selfe carpets: fine linen and purple is her garment.
Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
23 Her husband is knowen in the gates, when he sitteth with the Elders of the land.
Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24 She maketh sheetes, and selleth them, and giueth girdels vnto the marchant.
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
25 Strength and honour is her clothing, and in the latter day she shall reioyce.
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26 She openeth her mouth with wisdome, and the lawe of grace is in her tongue.
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27 She ouerseeth the wayes of her housholde, and eateth not the bread of ydlenes.
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28 Her children rise vp, and call her blessed: her husband also shall prayse her, saying,
Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
29 Many daughters haue done vertuously: but thou surmountest them all.
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30 Fauour is deceitfull, and beautie is vanitie: but a woman that feareth the Lord, she shall be praysed.
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 Giue her of the fruite of her hands, and let her owne workes prayse her in the gates.
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
