Proverbs 27
1 Boast not thy selfe of to morowe: for thou knowest not what a day may bring forth.
Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
2 Let another man prayse thee, and not thine owne mouth: a stranger, and not thine owne lips.
Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
3 A stone is heauie, and the sand weightie: but a fooles wrath is heauier then them both.
Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
4 Anger is cruell, and wrath is raging: but who can stand before enuie?
Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
5 Open rebuke is better then secret loue.
Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
6 The wounds of a louer are faithful, and the kisses of an enemie are pleasant.
Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
7 The person that is full, despiseth an hony combe: but vnto the hungry soule euery bitter thing is sweete.
Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
8 As a bird that wandreth from her nest, so is a man that wandreth from his owne place.
Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
9 As oyntment and perfume reioyce the heart, so doeth the sweetenes of a mans friend by hearty counsell.
Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
10 Thine owne friend and thy fathers friend forsake thou not: neither enter into thy brothers house in the day of thy calamitie: for better is a neighbour that is neere, then a brother farre off.
Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
11 My sonne, be wise, and reioyce mine heart, that I may answere him that reprocheth me.
Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
12 A prudent man seeth the plague, and hideth himselfe: but the foolish goe on still, and are punished.
Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
13 Take his garment that is surety for a stranger, and a pledge of him for the stranger.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
14 He that prayseth his friend with a loude voyce, rising earely in the morning, it shall be counted to him as a curse.
Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
15 A continual dropping in the day of raine, and a contentious woman are alike.
Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
16 He that hideth her, hideth the winde, and she is as ye oyle in his right hand, that vttereth it selfe.
Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
17 Yron sharpeneth yron, so doeth man sharpen the face of his friend.
Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
18 He that keepeth the fig tree, shall eate the fruite thereof: so he that waiteth vpon his master, shall come to honour.
Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
19 As in water face answereth to face, so the heart of man to man.
Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
20 The graue and destruction can neuer be full, so the eyes of man can neuer be satisfied. (Sheol h7585)
Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат. (Sheol h7585)
21 As is the fining pot for siluer and the fornace for golde, so is euery man according to his dignitie.
Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
22 Though thou shouldest bray a foole in a morter among wheate brayed with a pestell, yet will not his foolishnes depart from him.
Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
23 Be diligent to know ye state of thy flocke, and take heede to the heardes.
Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
24 For riches remaine not alway, nor the crowne from generation to generation.
Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
25 The hey discouereth it selfe, and the grasse appeareth, and the herbes of the mountaines are gathered.
Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
26 The lambes are for thy clothing, and the goates are the price of the fielde.
Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
27 And let the milke of the goates be sufficient for thy foode, for the foode of thy familie, and for the sustenance of thy maydes.
Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
