< Proverbs 26 >
1 As the snowe in the sommer, and as the raine in the haruest are not meete, so is honour vnseemely for a foole.
Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
2 As the sparowe by flying, and the swallow by flying escape, so the curse that is causeles, shall not come.
Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
3 Vnto the horse belongeth a whip, to the asse a bridle, and a rod to the fooles backe.
Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
4 Answer not a foole according to his foolishnes, least thou also be like him.
Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
5 Answere a foole according to his foolishnes, least he be wise in his owne conceite.
Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
6 He that sendeth a message by the hand of a foole, is as he that cutteth off the feete, and drinketh iniquitie.
Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
7 As they that lift vp the legs of the lame, so is a parable in a fooles mouth.
Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
8 As the closing vp of a precious stone in an heape of stones, so is he that giueth glory to a foole.
Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
9 As a thorne standing vp in the hand of a drunkard, so is a parable in the mouth of fooles.
Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
10 The excellent that formed all things, both rewardeth the foole and rewardeth the transgressers.
Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
11 As a dog turneth againe to his owne vomit, so a foole turneth to his foolishnes.
Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
12 Seest thou a man wise in his owne conceite? more hope is of a foole then of him.
Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
13 The slouthfull man sayth, A lyon is in the way: a lyon is in the streetes.
Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
14 As the doore turneth vpon his hinges, so doeth the slouthfull man vpon his bed.
Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
15 The slouthfull hideth his hand in his bosome, and it grieueth him to put it againe to his mouth.
Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
16 The sluggard is wiser in his owne conceite, then seuen men that can render a reason.
Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
17 He that passeth by and medleth with the strife that belongeth not vnto him, is as one that taketh a dog by the eares.
Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
18 As he that faineth himselfe mad, casteth fire brands, arrowes, and mortall things,
Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
19 So dealeth the deceitfull man with his friend and sayth, Am not I in sport?
Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
20 Without wood the fire is quenched, and without a talebearer strife ceaseth.
Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
21 As ye cole maketh burning coles, and wood a fire, so the contentious man is apt to kindle strife.
Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
22 The wordes of a tale bearer are as flatterings, and they goe downe into the bowels of the belly.
Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
23 As siluer drosse ouerlayde vpon a potsheard, so are burning lips, and an euill heart.
Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
24 He that hateth, will counterfaite with his lips, but in his heart he layeth vp deceite.
Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
25 Though he speake fauourably, beleeue him not: for there are seuen abominations in his heart.
Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
26 Hatred may be couered by deceite: but the malice thereof shall be discouered in the congregation.
Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
27 He that diggeth a pit shall fall therein, and he that rolleth a stone, it shall returne vnto him.
Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
28 A false tongue hateth the afflicted, and a flattering mouth causeth ruine.
Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.