Proverbs 22
1 A good name is to be chosen aboue great riches, and louing fauour is aboue siluer and aboue golde.
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 The rich and poore meete together: the Lord is the maker of them all.
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 A prudent man seeth the plague, and hideth himselfe: but the foolish goe on still, and are punished.
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 The rewarde of humilitie, and the feare of God is riches, and glory, and life.
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Thornes and snares are in the way of the frowarde: but he that regardeth his soule, will depart farre from them.
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Teache a childe in the trade of his way, and when he is olde, he shall not depart from it.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 The rich ruleth the poore, and the borower is seruant to the man that lendeth.
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 He that soweth iniquitie, shall reape affliction, and the rodde of his anger shall faile.
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 He that hath a good eye, he shalbe blessed: for he giueth of his bread vnto the poore.
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Cast out the scorner, and strife shall go out: so contention and reproche shall cease.
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 Hee that loueth purenesse of heart for the grace of his lippes, the King shalbe his friend.
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 The eyes of the Lord preserue knowledge: but hee ouerthroweth the wordes of the transgressour.
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 The slouthfull man saith, A lyon is without, I shall be slaine in the streete.
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 The mouth of strage women is as a deepe pit: he with whom the Lord is angry, shall fall therein.
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Foolishnesse is bounde in the heart of a childe: but the rodde of correction shall driue it away from him.
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 Hee that oppresseth the poore to increase him selfe, and giueth vnto the riche, shall surely come to pouertie.
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Incline thine eare, and heare the wordes of the wise, and apply thine heart vnto my knowledge.
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 For it shalbe pleasant, if thou keepe them in thy bellie, and if they be directed together in thy lippes.
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 That thy confidence may be in the Lord, I haue shewed thee this day: thou therefore take heede.
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Haue not I written vnto thee three times in counsels and knowledge,
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 That I might shewe thee the assurance of the wordes of trueth to answere the wordes of trueth to them that sende to thee?
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Robbe not the poore, because hee is poore, neither oppresse the afflicted in iudgement.
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 For the Lord will defende their cause, and spoyle the soule of those that spoyle them.
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Make no friendship with an angrie man, neither goe with the furious man,
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 Least thou learne his wayes, and receiue destruction to thy soule.
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Be not thou of them that touch the hand, nor among them that are suretie for debts.
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 If thou hast nothing to paye, why causest thou that he should take thy bed from vnder thee?
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Thou shalt not remooue the ancient bounds which thy fathers haue made.
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Thou seest that a diligent man in his businesse standeth before Kings, and standeth not before the base sort.
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
