Proverbs 20
1 Wine is a mocker and strong drinke is raging: and whosoeuer is deceiued thereby, is not wise.
Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 The feare of the King is like the roaring of a lyon: hee that prouoketh him vnto anger, sinneth against his owne soule.
Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 It is a mans honour to cease from strife: but euery foole will be medling.
Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 The slouthfull will not plowe, because of winter: therefore shall he beg in sommer, but haue nothing.
Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
5 The counsell in the heart of man is like deepe waters: but a man that hath vnderstanding, will drawe it out.
Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 Many men wil boast, euery one of his owne goodnes: but who can finde a faithfull man?
Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
7 He that walketh in his integritie, is iust: and blessed shall his children be after him.
Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 A King that sitteth in the throne of iudgement, chaseth away all euill with his eyes.
Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 Who can say, I haue made mine heart cleane, I am cleane from my sinne?
Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 Diuers weightes, and diuers measures, both these are euen abomination vnto the Lord.
Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 A childe also is knowen by his doings, whether his worke be pure and right.
Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 The Lord hath made both these, euen the eare to heare, and the eye to see.
Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 Loue not sleepe least thou come vnto pouertie: open thine eyes, and thou shalt be satisfied with bread.
Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
14 It is naught, it is naught, sayth the buyer: but when he is gone apart, he boasteth.
Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 There is golde, and a multitude of precious stones: but the lips of knowledge are a precious iewel.
Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
16 Take his garment, that is suretie for a stranger, and a pledge of him for the stranger.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
17 The bread of deceit is sweete to a man: but afterward his mouth shalbe filled with grauel.
Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 Establish the thoughtes by counsell: and by counsell make warre.
Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
19 He that goeth about as a slanderer, discouereth secrets: therefore meddle not with him that flattereth with his lips.
Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 He that curseth his father or his mother, his light shalbe put out in obscure darkenes.
Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 An heritage is hastely gotten at the beginning, but the end thereof shall not be blessed.
На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22 Say not thou, I wil recompense euill: but waite vpon the Lord, and he shall saue thee.
Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
23 Diuers weightes are an abomination vnto the Lord, and deceitful balances are not good.
Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
24 The steps of man are ruled by the Lord: how can a man then vnderstand his owne way?
Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 It is a destruction for a man to deuoure that which is sanctified, and after the vowes to inquire.
Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
26 A wise King scattereth the wicked, and causeth the wheele to turne ouer them.
Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
27 The light of the Lord is the breath of man, and searcheth all the bowels of the belly.
Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 Mercie and trueth preserue the King: for his throne shall be established with mercie.
Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 The beautie of yong men is their strength, and the glory of the aged is the gray head.
Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
30 The blewnes of the wound serueth to purge the euill, and the stripes within the bowels of the belly.
Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
