Proverbs 17
1 Better is a dry morsell, if peace be with it, then an house full of sacrifices with strife.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 A discrete seruant shall haue rule ouer a lewde sonne, and hee shall deuide the heritage among the brethren.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 As is the fining pot for siluer, and the fornace for golde, so the Lord trieth the heartes.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 The wicked giueth heed to false lippes, and a lyer hearkeneth to the naughtie tongue.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Hee that mocketh the poore, reprocheth him, that made him: and he that reioyceth at destruction, shall not be vnpunished.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Childres children are the crowne of the elders: and the glory of ye children are their fathers.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Hie talke becommeth not a foole, much lesse a lying talke a prince.
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 A rewarde is as a stone pleasant in the eyes of them that haue it: it prospereth, whithersoeuer it turneth.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 Hee that couereth a transgression, seeketh loue: but hee that repeateth a matter, separateth the prince.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 A reproofe entereth more into him that hath vnderstanding, then an hundreth stripes into a foole.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 A sedicious person seeketh onely euill, and a cruel messenger shall be sent against him.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 It is better for a man to meete a beare robbed of her whelpes, then a foole in his follie.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 He that rewardeth euil for good, euil shall not depart from his house.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 The beginning of strife is as one that openeth the waters: therefore or the contention be medled with, leaue off.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 He that iustifieth the wicked, and he that condemneth the iust, euen they both are abomination to the Lord.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Wherefore is there a price in the hand of the foole to get wisdome, and he hath none heart?
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 A friende loueth at all times: and a brother is borne for aduersitie.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 A man destitute of vnderstanding, toucheth the hande, and becommeth suretie for his neighbour.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 He loueth transgression, that loueth strife: and he that exalteth his gate, seeketh destruction.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 The froward heart findeth no good: and he that hath a naughtie tongue, shall fall into euill.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 He that begetteth a foole, getteth himselfe sorow, and the father of a foole can haue no ioy.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 A ioyfull heart causeth good health: but a sorowfull minde dryeth the bones.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 A wicked man taketh a gift out of the bosome to wrest the wayes of iudgement.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Wisdome is in the face of him that hath vnderstanding: but the eyes of a foole are in the corners of the world.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 A foolish sonne is a griefe vnto his father, and a heauines to her that bare him.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Surely it is not good to condemne the iust, nor that ye princes should smite such for equitie.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 Hee that hath knowledge, spareth his wordes, and a man of vnderstanding is of an excellent spirit.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Euen a foole (when he holdeth his peace) is counted wise, and hee that stoppeth his lips, prudent.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
