Proverbs 14
1 A wise woman buildeth her house: but the foolish destroyeth it with her owne handes.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 He that walketh in his righteousnes, feareth the Lord: but he that is lewde in his wayes, despiseth him.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 In the mouth of the foolish is the rod of pride: but the lippes of the wise preserue them.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Where none oxen are, there the cribbe is emptie: but much increase cometh by the strength of the oxe.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 A faithfull witnes will not lye: but a false record will speake lyes.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 A scorner seeketh wisdome, and findeth it not: but knowledge is easie to him that will vnderstande.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Depart from the foolish man, when thou perceiuest not in him the lippes of knowledge.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 The wisdome of ye prudent is to vnderstand his way: but the foolishnes of the fooles is deceite.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 The foole maketh a mocke of sinne: but among the righteous there is fauour.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 The heart knoweth the bitternes of his soule, and the stranger shall not medle with his ioy.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 The house of the wicked shalbe destroyed: but the tabernacle of the righteous shall florish.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 There is a way that seemeth right to a man: but the issues thereof are the wayes of death.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Euen in laughing the heart is sorowful, and the ende of that mirth is heauinesse.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 The heart that declineth, shall be saciate with his owne wayes: but a good man shall depart from him.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 The foolish will beleeue euery thing: but the prudent will consider his steppes.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 A wise man feareth, and departeth from euill: but a foole rageth, and is carelesse.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 He that is hastie to anger, committeth follie, and a busie body is hated.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 The foolish do inherite follie: but the prudent are crowned with knowledge.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 The euill shall bowe before the good, and the wicked at the gates of the righteous.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 The poore is hated euen of his own neighbour: but the friendes of the rich are many.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 The sinner despiseth his neighbour: but he that hath mercie on the poore, is blessed.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Doe not they erre that imagine euill? but to them that thinke on good things, shalbe mercie and trueth.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 In all labour there is abundance: but the talke of the lippes bringeth onely want.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 The crowne of the wise is their riches, and the follie of fooles is foolishnes.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 A faithfull witnes deliuereth soules: but a deceiuer speaketh lyes.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 In the feare of the Lord is an assured strength, and his children shall haue hope.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 The feare of the Lord is as a welspring of life, to auoyde the snares of death.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 In the multitude of the people is the honour of a King, and for the want of people commeth the destruction of the Prince.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 He that is slowe to wrath, is of great wisdome: but he that is of an hastie minde, exalteth follie.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 A sounde heart is the life of the flesh: but enuie is the rotting of the bones.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 He that oppresseth the poore, reprooueth him that made him: but hee honoureth him, that hath mercie on the poore.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 The wicked shall be cast away for his malice: but the righteous hath hope in his death.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 Wisedome resteth in the heart of him that hath vnderstanding, and is knowen in the mids of fooles.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Iustice exalteth a nation, but sinne is a shame to the people.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 The pleasure of a King is in a wise seruant: but his wrath shalbe toward him that is lewde.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
