Matthew 6
1 Take heede that ye giue not your almes before men, to be seene of them, or els ye shall haue no reward of your Father which is in heaue.
Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.
2 Therefore when thou giuest thine almes, thou shalt not make a trumpet to be blowen before thee, as the hypocrites doe in the Synagogues and in the streetes, to be praysed of men. Verely I say vnto you, they haue their rewarde.
И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
3 But when thou doest thine almes, let not thy left hand knowe what thy right hand doeth,
А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти;
4 That thine almes may be in secret, and thy Father that seeth in secret, hee will rewarde thee openly.
за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
5 And when thou prayest, be not as the hypocrites: for they loue to stand, and pray in the Synagogues, and in the corners of the streetes, because they would be seene of men. Verely I say vnto you, they haue their rewarde.
И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
6 But when thou prayest, enter into thy chamber and when thou hast shut thy doore, pray vnto thy Father which is in secret, and thy Father which seeth in secret, shall rewarde thee openly.
А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
7 Also when ye pray, vse no vaine repetitions as the Heathen: for they thinke to be heard for their much babbling.
А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.
8 Be ye not like them therefore: for your Father knoweth whereof ye haue neede, before ye aske of him.
И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.
9 After this maner therefore pray ye, Our father which art in heauen, halowed be thy name.
А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
10 Thy Kingdome come. Thy will be done euen in earth, as it is in heauen.
да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;
11 Giue vs this day our dayly bread.
Дай ни днес ежедневния хляб;
12 And forgiue vs our dettes, as we also forgiue our detters.
и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;
13 And leade vs not into tentation, but deliuer vs from euill: for thine is the kingdome, and the power, and the glorie for euer. Amen.
и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].
14 For if ye doe forgiue men their trespasses, your heauenly Father will also forgiue you.
Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.
15 But if ye do not forgiue men their trespasses, no more will your father forgiue you your trespaces.
Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.
16 Moreouer, when ye fast, looke not sowre as the hypocrites: for they disfigure their faces, that they might seeme vnto men to fast. Verely I say vnto you, that they haue their rewarde.
А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.
17 But when thou fastest, anoint thine head, and wash thy face,
А ти, когато постиш, помажи главата си и омий лицето си,
18 That thou seeme not vnto men to fast, but vnto thy Father which is in secret: and thy Father which seeth in secret, will rewarde thee openly.
за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].
19 Lay not vp treasures for your selues vpon the earth, where the mothe and canker corrupt, and where theeues digge through and steale.
Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.
20 But lay vp treasures for your selues in heauen, where neither the mothe nor canker corrupteth, and where theeues neither digge through, nor steale.
Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;
21 For where your treasure is, there will your heart be also.
защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.
22 The light of the body is the eye: if then thine eye be single, thy whole body shall be light.
Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;
23 But if thine eye be wicked, then all thy body shalbe darke. Wherefore if the light that is in thee, be darkenes, howe great is that darkenesse?
но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!
24 No man can serue two masters: for eyther he shall hate the one, and loue the other, or els he shall leane to the one, and despise the other. Ye cannot serue God and riches.
Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.
25 Therefore I say vnto you, be not carefull for your life, what ye shall eate, or what ye shall drinke: nor yet for your body, what ye shall put on. Is not the life more worth then meate? and the bodie then raiment?
Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?
26 Behold the foules of the heauen: for they sowe not, neither reape, nor carie into the barnes: yet your heauenly Father feedeth them. Are ye not much better then they?
Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?
27 Which of you by taking care is able to adde one cubite vnto his stature?
И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
28 And why care ye for raiment? Learne howe the lilies of the fielde doe growe: they are not wearied, neither spinne:
И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят; нито предат;
29 Yet I say vnto you, that euen Salomon in all his glorie was not arayed like one of these.
но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.
30 Wherefore if God so clothe the grasse of the fielde which is to day, and to morowe is cast into the ouen, shall he not doe much more vnto you, O ye of litle faith?
Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци?
31 Therefore take no thought, saying, What shall we eate? or what shall we drinke? or where with shall we be clothed?
И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?
32 (For after all these things seeke the Gentiles) for your heauenly Father knoweth, that ye haue neede of all these things.
(Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
33 But seeke ye first the kingdome of God, and his righteousnesse, and all these things shall be ministred vnto you.
Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
34 Care not then for the morowe: for the morowe shall care for it selfe: the day hath ynough with his owne griefe.
Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.
