Matthew 14
1 At that time Herod the Tetrarche heard of the fame of Iesus,
В онова време четверовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исуса;
2 And sayde vnto his seruaunts, This is that Iohn Baptist, hee is risen againe from the deade, and therefore great woorkes are wrought by him.
и рече на слугите си: Тоя е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, и затова тия сили действуват чрез него.
3 For Herod had taken Iohn, and bounde him, and put him in prison for Herodias sake, his brother Philips wife.
Защото Ирод беше хванал Йоана и беше го вързал и турил в тъмница, поради Иродиада, жената на брата си Филипа;
4 For Iohn saide vnto him, It is not lawfull for thee to haue her.
понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
5 And when hee woulde haue put him to death, hee feared the multitude, because they counted him as a Prophet.
И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк.
6 But when Herods birth day was kept, the daughter of Herodias daunced before them, and pleased Herod.
А когато настана рожденият ден на Ирода, Иродиадината дъщеря игра всред събраните и угоди на Ирода.
7 Wherefore he promised with an othe, that he would giue her whatsoeuer she would aske.
Затова той с клетва се обеща да й даде каквото и да му поиска.
8 And shee being before instructed of her mother, sayde, Giue mee here Iohn Baptists head in a platter.
А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тука на блюдо главата на Йоана Кръстителя.
9 And the King was sorie: neuerthelesse because of the othe, and them that sate with him at the table, he commanded it to be giuen her,
Царят се наскърби; но заради клетвите си, и заради седящите с него, заповяда да й се даде.
10 And sent, and beheaded Iohn in the prison.
И прати да обезглавят Йоана в тъмницата.
11 And his head was brought in a platter, and giuen to the maide, and shee brought it vnto her mother.
И донесоха главата му на блюдо и дадоха я на девойката, а тя я занесе на майка си.
12 And his disciples came, and tooke vp the bodie, and buried it, and went, and tolde Iesus.
А учениците му като дойдоха, дигнаха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исуса.
13 And when Iesus heard it, hee departed thence by shippe into a desert place apart. And when the multitude had heard it, they followed him on foote out of the cities.
А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.
14 And Iesus went foorth and sawe a great multitude, and was mooued with compassion toward them, and he healed their sicke.
И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.
15 And when euen was come, his disciples came to him, saying, This is a desart place, and the time is alreadie past: let the multitude depart, that they may goe into the townes, and bye them vitailes.
А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.
16 But Iesus saide to them, They haue no neede to goe away: giue yee them to eate.
А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
17 Then saide they vnto him, Wee haue here but fiue loaues, and two fishes.
А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
18 And he saide, Bring them hither to me.
А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
19 And hee commanded the multitude to sit downe on the grasse, and tooke the fiue loaues and the two fishes, and looked vp to heauen and blessed, and brake, and gaue the loaues to his disciples, and the disciples to the multitude.
Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
20 And they did all eate, and were sufficed, and they tooke vp of the fragments that remained, twelue baskets full.
И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
21 And they that had eaten, were about fiue thousande men, beside women and litle children.
А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.
22 And straightway Iesus compelled his disciples to enter into a shippe, and to goe ouer before him, while he sent the multitude away.
И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.
23 And assoone as hee had sent the multitude away, he went vp into a moutaine alone to pray: and when the euening was come, hee was there alone.
И като разпусна народа, качи се на бърдото да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
24 And the shippe was nowe in the middes of the sea, and was tossed with waues: for it was a contrarie winde.
А ладията бе вече всред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше противен.
25 And in the fourth watch of the night, Iesus went vnto them, walking on the sea.
А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
26 And when his disciples sawe him walking on the sea, they were troubled, saying, It is a spirit, and cried out for feare.
А учениците, като Го видяха да ходи по езерото; смутиха се и думаха, че е призрак, и от страх извикаха.
27 But straight way Iesus spake vnto them, saying, Be of good comfort, It is I: be not afraide.
И Исус веднага им проговори, казвайки: Дерзайте! Аз съм; не бойте се.
28 Then Peter answered him, and saide, Master, if it be thou, bid me come vnto thee on the water.
И Петър в отговор Му рече: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
29 And he saide, Come. And when Peter was come downe out of the shippe, he walked on the water, to goe to Iesus.
А Той рече: Дойди. И Петър слезе от ладията и ходеше по водата да иде при Исуса.
30 But when he sawe a mightie winde, he was afraide: and as he began to sinke, he cried, saying, Master, saue me.
Но като виждаше вятърът [силен], уплаши се и, като потъваше, извика, казвайки: Господи избави ме!
31 So immediatly Iesus stretched foorth his hande, and caught him, and saide to him, O thou of litle faith, wherefore diddest thou doubt?
И Исус веднага простря ръка, хвана го, и му рече: Маловерецо, защо се усъмни?
32 And assoone as they were come into the ship, the winde ceased.
И като влязоха в ладията, вятърът утихна.
33 Then they that were in the ship, came and worshipped him, saying, Of a trueth thou art the Sonne of God.
А ония, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божий Син.
34 And when they were come ouer, they came into the land of Gennezaret.
И като преминаха езерото, дойдоха в генисаретската земя.
35 And when the men of that place knewe him, they sent out into all that countrey rounde about, and brought vnto him all that were sicke,
И когато Го познаха тамошните мъже, разпратиха по цялата оная околност и доведоха при Него всичките болни;
36 And besought him, that they might touch the hemme of his garment onely: and as many as touched it, were made whole.
и молеха Го да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.
