Matthew 13
1 The same day went Iesus out of the house, and sate by the sea side.
В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.
2 And great multitudes resorted vnto him, so that he went into a ship, and sate downe: and the whole multitude stoode on the shore.
И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.
3 Then he spake many things to them in parables, saying, Behold, a sower went forth to sowe.
И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;
4 And as he sowed, some fell by the way side, and the foules came and deuoured them vp.
и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 And some fell vpon stony grounde, where they had not much earth, and anon they sprong vp, because they had no depth of earth.
А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 And when the sunne was vp, they were parched, and for lacke of rooting, withered away.
и като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.
7 And some fell among thornes, and the thornes sprong vp, and choked them.
Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.
8 Some againe fel in good ground, and brought forth fruite, one corne an hundreth folde, some sixtie folde, and another thirtie folde.
А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9 He that hath eares to heare, let him heare.
Който има уши [да слуша], нека слуша.
10 Then the disciples came, and said to him, Why speakest thou to them in parables?
Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11 And he answered, and said vnto them, Because it is giuen vnto you, to know the secretes of the kingdome of heauen, but to the it is not giue.
А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12 For whosoeuer hath, to him shalbe giuen, and he shall haue abundance: but whosoeuer hath not, from him shalbe taken away, euen that he hath.
Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
13 Therefore speake I to them in parables, because they seeing, doe not see: and hearing, they heare not, neither vnderstand.
Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.
14 So in them is fulfilled the prophecie of Esaias, which prophecie saieth, By hearing, ye shall heare, and shall not vnderstand, and seeing, ye shall see, and shall not perceiue.
На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15 For this peoples heart is waxed fat, and their eares are dull of hearing, and with their eyes they haue winked, lest they should see with their eyes, and heare with their eares, and should vnderstand with their hearts, and should returne, that I might heale them.
Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля”.
16 But blessed are your eyes, for they see: and your eares, for they heare.
А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.
17 For verely I say vnto you, that many Prophets, and righteous men haue desired to see those things which ye see, and haue not seene them, and to heare those things which ye heare, and haue not heard them.
Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18 Heare ye therefore ye parable of ye sower.
Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.
19 Whensoeuer any man heareth the woorde of that kingdome, and vnderstandeth it not, that euil one commeth, and catcheth away that which was sowen in his heart: and this is he which hath receiued the seede by the way side.
При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя.
20 And hee that receiued seede in the stonie grounde, is he which heareth the woorde, and incontinently with ioy receiueth it,
А посяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;
21 Yet hath he no roote in himselfe, and dureth but a season: for assoone as tribulation or persecution commeth because of the woorde, by and by he is offended.
корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.
22 And hee that receiued the seede among thornes, is hee that heareth the woorde: but the care of this worlde, and the deceitfulnesse of riches choke the word, and he is made vnfruitfull. (aiōn g165)
А посяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден. (aiōn g165)
23 But he that receiued the seede in the good ground, is he that heareth the worde, and vnderstandeth it, which also beareth fruite, and bringeth foorth, some an hundreth folde, some sixtie folde, and some thirtie folde.
А посяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
24 Another parable put hee foorth vnto them, saying, The kingdome of heauen is like vnto a man which sowed good seede in his fielde.
Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 But while men slept, there came his enemie, and sowed tares among the wheat, and went his waie.
но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26 And when the blade was sprong vp, and brought forth fruite, then appeared the tares also.
А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 Then came the seruaunts of the housholder, and sayd vnto him, Master, sowedst not thou good seede in thy fielde? from whence then hath it tares?
А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?
28 And hee said to them, Some enuious man hath done this. Then the seruants saide vnto him, Wilt thou then that we go and gather them vp?
Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
29 But he saide, Nay, lest while yee goe about to gather the tares, yee plucke vp also with them the wheat.
А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
30 Let both growe together vntill the haruest, and in time of haruest I will say to the reapers, Gather yee first the tares, and binde them in sheaues to burne them: but gather the wheate into my barne.
Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
31 Another parable he put foorth vnto them, saying, The kingdome of heauen is like vnto a graine of mustard seede, which a man taketh and soweth in his fielde:
Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
32 Which in deede is the least of all seedes: but when it is growen, it is the greatest among herbes, and it is a tree, so that the birdes of heauen come and builde in the branches thereof.
което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.
33 Another parable spake hee to them, The kingdome of heauen is like vnto leauen, which a woman taketh and hideth in three pecks of meale, till all be leauened.
Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
34 All these thinges spake Iesus vnto the multitude in parables, and without parables spake he not to them,
Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;
35 That it might be fulfilled, which was spoken by the Prophet, saying, I will open my mouth in parables, and will vtter the thinges which haue beene kept secrete from the foundation of the worlde.
за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”.
36 Then sent Iesus the multitude away, and went into the house. And his disciples came vnto him, saying, Declare vnto vs the parable of the tares of that fielde.
Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
37 Then answered he, and saide to them, He that soweth the good seede, is the Sonne of man.
А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38 And the field is the worlde, and the good seede are the children of the kingdome, and the tares are the children of that wicked one.
нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
39 And the enemie that soweth them, is the deuill, and the haruest is the end of the worlde, and the reapers be the Angels. (aiōn g165)
неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. (aiōn g165)
40 As then the tares are gathered and burned in ye fire, so shall it be in the end of this world. (aiōn g165)
И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. (aiōn g165)
41 The Sonne of man shall send forth his Angels, and they shall gather out of his kingdom all things that offend, and them which doe iniquitie,
Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
42 And shall cast them into a fornace of fire. There shalbe wailing and gnashing of teeth.
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 Then shall the iust men shine as ye sunne in the kingdome of their Father. Hee that hath eares to heare, let him heare.
Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши [да слуша], нека слуша.
44 Againe, the kingdom of heauen is like vnto a treasure hid in ye field, which when a man hath found, he hideth it, and for ioy thereof departeth and selleth all that he hath, and buieth that field.
Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.
45 Againe, the kingdome of heauen is like to a marchant man, that seeketh good pearles,
Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,
46 Who hauing found a pearle of great price, went and solde all that he had, and bought it.
и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.
47 Againe, the kingdom of heauen is like vnto a drawe net cast into the sea, that gathereth of all kindes of things.
Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,
48 Which, when it is full, men draw to lande, and sit and gather the good into vessels, and cast the bad away.
и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
49 So shall it be at the end of the world. The Angels shall goe foorth, and seuer the bad from among the iust, (aiōn g165)
Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ща отлъчат нечестивите измежду праведните, (aiōn g165)
50 And shall cast them into a fornace of fire: there shalbe wailing, and gnashing of teeth.
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,
51 Iesus saide vnto them, Vnderstand yee all these things? They saide vnto him, Yea, Lord.
[Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.
52 Then sayd hee vnto them, Therefore euery Scribe which is taught vnto the kingdome of heauen, is like vnto an householder, which bringeth foorth out of his treasure things both newe and olde.
А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
53 And it came to passe, that when Iesus had ended these parables, he departed thence,
Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.
54 And came into his owne countrey, and taught them in their Synagogue, so that they were astonied, and saide, Whence commeth this wisdome and great woorkes vnto this man?
И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и и тия велики дела?
55 Is not this the carpenters sonne? Is not his mother called Marie, and his brethren Iames and Ioses, and Simon and Iudas?
Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?
56 And are not his sisters all with vs? Whence then hath he all these things?
И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?
57 And they were offended with him. Then Iesus said to them, A Prophet is not without honour, saue in his owne countrey, and in his owne house.
И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.
58 And he did not many great woorkes there, for their vnbeliefes sake.
И не извърши там много велики дела, поради неверието им.
