Mark 6
1 And he departed thence, and came into his owne countrey, and his disciples followed him.
И той излезе оттам и дойде в Своята родина; и учениците Му вървяха подир Него.
2 And when the Sabbath was come, he began to teach in the Synagogue, and many that heard him, were astonied, and sayd, From whence hath this man these things? and what wisdome is this that is giuen vnto him, that euen such great workes are done by his hands?
О защото Ирод се боеше от Йоана, като знаеше, че той е човек праведен и свят, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща, и с удоволствие го слушаше.
3 Is not this that carpenter Maries sonne, the brother of Iames and Ioses, and of Iuda and Simon? and are not his sisters here with vs? And they were offended in him.
Тоя не е ли дърводелецът, син на Мария, и брат на Якова и Иосия, на Юда и Симона? И сестрите Му не са ли тука между нас? И те се съблазниха в Него.
4 Then Iesus sayd vnto them, A Prophet is not without honour, but in his owne countrey, and among his owne kindred, and in his own house.
А Исус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина, и между своите сродници, и в своя си дом.
5 And he could there doe no great workes, saue that hee layd his hands vpon a fewe sicke folke, and healed them,
И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен дето положи ръце на малцина болни и ги изцели.
6 And he marueiled at their vnbeliefe, and went about by ye townes on euery side, teaching.
И чудеше се за тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.
7 And he called vnto him the twelue, and began to send them forth two and two, and gaue them power ouer vncleane spirits,
И като повика дванадесетте, почна да ги разпраща двама по двама, и даде им власт над нечистите духове.
8 And commanded them that they should take nothing for their iourney, saue a staffe onely: neither scrip, neither bread, neither money in their girdles:
И заповяда им да не вземат нищо за по път, освен една тояга; ни хляб, ни торба, ни пари в пояса;
9 But that they should be shod with sandals, and that they should not put on two coates.
но да се обуват със сандали: И, рече Той, не се обличайте в две дрехи.
10 And he sayd vnto them, Wheresoeuer ye shall enter into an house, there abide till ye depart thence.
И каза им: В която къща влезете, оставайте в нея докле си излезете оттам.
11 And whosoeuer shall not receiue you, nor heare you, when ye depart thence, shake off the dust that is vnder your feete, for a witnes vnto them. Verely I say vnto you, It shalbe easier for Sodom, or Gomorrha at the day of iudgement, then for that citie.
И ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам отърсете праха из под нозете си като свидетелство против тях.
12 And they went out, and preached, that men should amend their liues.
И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
13 And they cast out many deuils: and they anointed many that were sicke, with oyle, and healed them.
И изгонваха много бесове, и мнозина болни помазваха с масло и ги изцеляваха.
14 Then King Herod heard of him (for his name was made manifest) and sayd, Iohn Baptist is risen againe from the dead, and therefore great workes are wrought by him.
И цар Ирод чу за Исуса (защото името Му стана известно), и думаше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тия велики сили действуват чрез Него.
15 Other sayd, It is Elias, and some sayd, It is a Prophet, or as one of those Prophets.
А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк, като един от старовременните пророци.
16 So when Herod heard it, he said, It is Iohn whom I beheaded: he is risen from the dead.
Но Ирод, като чу за Него, рече: Това е Йоан, когото аз обезглавих, той е възкръснал.
17 For Herod him selfe had sent forth, and had taken Iohn, and bound him in prison for Herodias sake, which was his brother Philippes wife, because he had maried her.
Защото тоя Ирод беше пратил да хванат Йоана, и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брата му Филипа, понеже я беше взел за жена.
18 For Iohn sayd vnto Herod, It is not lawfull for thee to haue thy brothers wife.
Защото Йоан казваше на Ирода: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
19 Therefore Herodias layd waite against him, and would haue killed him, but she could not:
А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
20 For Herod feared Iohn, knowing that hee was a iust man, and an holy, and reuerenced him, and when he heard him, he did many things, and heard him gladly.
защото Ирод се боеше от Иоана, като знаеше, че той е човек праведен и свет, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
21 But the time being conuenient, when Herod on his birth day made a banket to his princes and captaines, and chiefe estates of Galile:
И като настана сгоден ден, когато Ирод за рождения си ден направи вечеря на големците си и на хилядниците и на галилейските старейшини,
22 And the daughter of the same Herodias came in, and daunced, and pleased Herod, and them that sate at table together, the King sayd vnto the mayde, Aske of me what thou wilt, and I will giue it thee.
и самата дъщеря на Иродиада влезе и поигра, тя угоди на Ирода и на седящите с него; и царят рече на момичето: Искай от мене каквото щеш, и ще ти го дам.
23 And he sware vnto her, Whatsoeuer thou shalt aske of me, I will giue it thee, euen vnto the halfe of my kingdome.
И закле й се: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината на царството ми.
24 So she went forth, and said to her mother, What shall I aske? And she said, Iohn Baptists head.
А тя излезе и рече на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоана Кръстителя.
25 Then she came in straightway with haste vnto the King, and asked, saying, I would that thou shouldest giue me euen now in a charger the head of Iohn Baptist.
И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоана Кръстителя.
26 Then the King was very sory: yet for his othes sake, and for their sakes which sate at table with him, he would not refuse her.
И царят се наскърби много; но пак, заради клетвите си и заради седящите с него, не иска да й откаже.
27 And immediatly the King sent the hangman, and gaue charge that his head shoulde be brought in. So he went and beheaded him in the prison,
И веднага царят прати един телохранител, комуто заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата,
28 And brought his head in a charger, and gaue it to the maide, and the maide gaue it to her mother.
и донесе главата му на блюдо и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
29 And when his disciples heard it, they came and tooke vp his body, and put it in a tombe.
И учениците му, като чуха това, дойдоха и дигнаха тялото му, и го положиха в гроб.
30 And the Apostles gathered themselues together to Iesus, and tolde him all things, both what they had done, and what they had taught.
И апостолите се събраха при Исуса и разказаха Му всичко каквото бяха извършили и каквото бяха поучили.
31 And he sayd vnto them, Come ye apart into the wildernes, and rest a while: for there were many commers and goers, that they had not leasure to eate.
И рече им: Дойдете вие сами на уединено място насаме и починете си малко. Защото мнозина дохождаха и отиваха; и нямаха време нито да ядат.
32 So they went by ship out of the way into a desart place.
И отидоха с ладията на уединено място насаме.
33 But the people sawe them when they departed, and many knewe him, and ran a foote thither out of all cities, and came thither before them, and assembled vnto him.
А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеши, и ги изпревариха.
34 Then Iesus went out, and sawe a great multitude, and had compassion on them, because they were like sheepe which had no shepheard: and he began to teach them many things.
И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.
35 And when the day was nowe farre spent, his disciples came vnto him, saying, This is a desart place, and nowe the day is farre passed.
И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено, и вече е късно;
36 Let them depart, that they may goe into the countrey and townes about, and buy them bread: for they haue nothing to eate.
разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
37 But he answered, and said vnto them, Giue yee them to eate. And they said vnto him, Shall we goe, and buy two hundreth peny worth of bread, and giue them to eate?
А Той в отговор им рече: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим за двеста пеняза хляб и да им дадем да ядат?
38 Then he sayde vnto them, Howe many loaues haue ye? goe and looke. And when they knewe it, they sayd, Fiue, and two fishes.
А Той им каза: Колко хляба имате? Идете вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.
39 So he commanded them to make them all sit downe by companies vpon the greene grasse.
И заповяда им да насядат всички на групи по зелената трева.
40 Then they sate downe by rowes, by hundreds, and by fifties.
И те насядаха на редици, по сто и по петдесет.
41 And he tooke the fiue loaues, and the two fishes, and looked vp to heauen, and gaue thanks, and brake the loaues, and gaue them to his disciples to set before them, and the two fishes he deuided among them all.
И като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна на небето и благослови; и разчупи хлябовете, и даваше на учениците да наслагат отпреде им; раздели и двете риби на всичките.
42 So they did all eate, and were satisfied.
И всички ядоха и се наситиха.
43 And they tooke vp twelue baskets full of the fragments, and of the fishes.
И дигнаха къшеи, дванадесет пълни коша, така и от рибите.
44 And they that had eaten, were about fiue thousand men.
А ония които ядоха хлябовете, бяха петхиляди мъже.
45 And straightway he caused his disciples to goe into the ship, and to goe before vnto the other side vnto Bethsaida, while he sent away the people.
И веднага накара учениците Си да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докле Той разпусне народа.
46 Then assoone as he had sent them away, he departed into a mountaine to pray.
И след като се прости с тях, отиде на бърдото да се помоли.
47 And when euen was come, the ship was in the mids of the sea, and he alone on the land.
И когато се свечери, ладията беше всред морето, а Той сам на сушата.
48 And he saw them troubled in rowing, (for the winde was contrary vnto them) and about the fourth watch of the night, hee came vnto them, walking vpon the sea, and would haue passed by them.
И като ги видя, че се мъчат като гребат с веслата, защото им беше противен вятърът, около четвъртата стража на нощта дохожда при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49 And when they saw him walking vpon the sea, they supposed it had bene a spirit, and cried out.
А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
50 For they all saw him, and were sore afrayd: but anon he talked with them, and said vnto them, Be ye of good comfort: it is I, be not afrayd.
защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 Then he went vp vnto them into the ship, and the winde ceased, and they were much more amased in them selues, and marueiled.
И влезе при тях в ладията, и вятърът утихна; и те много се ужасиха в себе си.
52 For they had not considered the matter of the loaues, because their hearts were hardened.
Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, но сърцето им беше закоравяло.
53 And they came ouer, and went into the land of Gennesaret, and arriued.
И като премина езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.
54 So when they were come out of the ship, straightway they knewe him,
И когато излязоха из ладията, веднага хората Го познаха;
55 And ran about throughout all that region round about, and began to cary hither and thither in couches all that were sicke, where they heard that he was.
и разтичаха се по цялата оная околност и почнаха да носят на легла болните там, гдето чуеха, че се намирал Той.
56 And whithersoeuer he entred into townes, or cities, or villages, they laide their sicke in the streetes, and prayed him that they might touch at the least the edge of his garment. And as many as touched him, were made whole.
И гдето и да влизаше, в села или в градове или в колиби, туряха болните по пазарите, и молеха Му се да се допрат те поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.
