Mark 12
1 And he began to speake vnto them in parables, A certaine man planted a vineyard, and copassed it with an hedge, and digged a pit for the winepresse, and built a tower in it, and let it out to husbandmen, and went into a strange countrey.
И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин, и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.
2 And at the time, he sent to the husbandmen a seruant, that he might receiue of the husbandmen of the fruite of the vineyard.
И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.
3 But they tooke him, and beat him, and sent him away emptie.
А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.
4 And againe he sent vnto them another seruant, and at him they cast stones, and brake his head, and sent him away shamefully handled.
Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.
5 And againe he sent another, and him they slew, and many other, beating some, and killing some.
Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.
6 Yet had he one sonne, his deare beloued: him also he sent the last vnto them, saying, They will reuerence my sonne.
Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше, Ще почетат сина ми.
7 But ye husbandmen said among themselues, This is the heire: come, let vs kill him, and the inheritance shalbe ours.
А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.
8 So they tooke him, and killed him, and cast him out of the vineyard.
И тъй, хванаха го и го убиха, хвърлиха го вън от лозето.
9 What shall then the Lord of the vineyard doe? He will come and destroy these husbandmen, and giue the vineyard to others.
Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.
10 Haue ye not read so much as this Scripture? The stone which the builders did refuse, is made the head of the corner.
Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,
11 This was done of the Lord, and it is marueilous in our eyes.
от Господа е това, и чудно е в нашите очи?"
12 Then they went about to take him, but they feared the people: for they perceiued that he spake that parable against them: therefore they left him, and went their way.
И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.
13 And they sent vnto him certaine of the Pharises, and of ye Herodians that they might take him in his talke.
Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.
14 And when they came, they saide vnto him, Master, we know that thou art true, and carest for no man: for thou considerest not the person of men, but teachest the way of God truely, Is it lawfull to giue tribute to Cesar, or not?
И те, като дойдоха, казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
15 Should we giue it, or should we not giue it? but he knew their hypocrisie, and said vnto them, Why tempt ye me? Bring me a peny, that I may see it.
Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете ми един пеняз да го видя.
16 So they brought it, and he said vnto them, Whose is this image and superscription? and they said vnto him, Cesars.
И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.
17 Then Iesus answered, and saide vnto them, Giue to Cesar the things that are Cesars, and to God, those that are Gods: and they marueiled at him.
Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.
18 Then came the Sadduces vnto him, (which say, there is no resurrection) and they asked him, saying,
След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:
19 Master, Moses wrote vnto vs, If any mans brother die, and leaue his wife, and leaue no children, that his brother should take his wife, and rayse vp seede vnto his brother.
Учителю, Мойсей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.
20 There were seuen brethren, and the first tooke a wife, and when he died, left no issue.
Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.
21 Then the seconde tooke her, and he died, neither did he yet leaue issue, and the third likewise:
Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.
22 So those seuen had her, and left no yssue: last of all the wife died also.
И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.
23 In the resurrection then, when they shall rise againe, whose wife shall she be of them? for seuen had her to wife.
Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
24 Then Iesus answered, and saide vnto them, Are ye not therefore deceiued, because ye knowe not the Scriptures, neither the power of God?
Исус им рече: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията, нито Божията сила?
25 For when they shall rise againe from the dead, neither men marry, nor wiues are married, but are as the Angels which are in heauen.
Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.
26 And as touching the dead, that they shall rise againe, haue ye not read in the booke of Moses, howe in the bush God spake vnto him, saying, I am the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Iacob?
А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсея, на мястото, при къпината, как Бог му говорй, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов"?
27 God is not ye God of the dead, but the God of the liuing. Ye are therefore greatly deceiued.
Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
28 Then came one of the Scribes that had heard them disputing together, and perceiuing that he had answered them well, he asked him, Which is the first commandement of all?
А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?
29 Iesus answered him, The first of all the commandements is, Heare, Israel, The Lord our God is the onely Lord.
Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;
30 Thou shalt therefore loue the Lord thy God with all thine heart, and with all thy soule, and with all thy minde, and with all thy strength: this is the first commandement.
и да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".
31 And the second is like, that is, Thou shalt loue thy neighbour as thy selfe. There is none other commandement greater then these.
А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.
32 Then that Scribe said vnto him, Well, Master, thou hast saide the trueth, that there is one God, and that there is none but he,
И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;
33 And to loue him with all the heart, and with all the vnderstanding, and with all the soule, and with all the strength, and to loue his neighbour as himselfe, is more then all whole burnt offerings and sacrifices.
и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
34 Then when Iesus saw that he answered discreetely, he saide vnto him, Thou art not farre from the kingdome of God. And no man after that durst aske him any question.
Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
35 And Iesus answered and said teaching in the Temple, Howe say the Scribes that Christ is the sonne of Dauid?
И когато поучаваше в храма, Исус проговори казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов Син?
36 For Dauid himselfe said by ye holy Ghost, The Lord said to my Lord, Sit at my right hand, till I make thine enemies thy footestoole.
Сам Давид каза чрез Святия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".
37 Then Dauid himselfe calleth him Lord: by what meanes is he then his sonne? and much people heard him gladly.
Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.
38 Moreouer he saide vnto them in his doctrine, Beware of the Scribes which loue to goe in long robes, and loue salutations in the markets,
И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите,
39 And the chiefe seates in the Synagogues, and the first roumes at feastes,
и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;
40 Which deuoure widowes houses, euen vnder a colour of long prayers. These shall receiue the greater damnation.
тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.
41 And as Iesus sate ouer against the treasurie, he beheld how the people cast money into the treasurie, and many rich men cast in much.
И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.
42 And there came a certaine poore widowe, and she threw in two mites, which make a quadrin.
А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.
43 Then he called vnto him his disciples, and said vnto them, Verely I say vnto you, that this poore widowe hath cast more in, then all they which haue cast into the treasurie.
И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;
44 For they all did cast in of their superfluitie: but she of her pouertie did cast in all that she had, euen all her liuing.
защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.
