Luke 24
1 Nowe the first day of the weeke early in the morning, they came vnto the sepulchre, and brought the odours, which they had prepared, and certaine women with them.
А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
2 And they found the stone rolled away from the sepulchre,
О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
3 And went in, but found not the body of the Lord Iesus.
И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
4 And it came to passe, that as they were amased thereat, beholde, two men suddenly stood by them in shining vestures.
И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
5 And as they were afraide, and bowed downe their faces to the earth, they sayd to them, Why seeke ye him that liueth, among the dead?
И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
6 He is not here, but is risen: remember how he spake vnto you, when he was yet in Galile,
Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
7 Saying, that the sonne of man must be deliuered into the hands of sinfull men, and be crucified, and the third day rise againe.
като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
8 And they remembred his wordes,
И спомниха си думите му.
9 And returned from the sepulchre, and tolde all these things vnto the eleuen, and to all the remnant.
И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
10 Now it was Mary Magdalene, and Ioanna, and Mary the mother of Iames, and other women with them, which tolde these things vnto the Apostles.
А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
11 But their wordes seemed vnto them, as a fained thing, neither beleeued they them.
А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
12 Then arose Peter, and ran vnto the sepulchre, and looked in, and saw the linnen clothes laide by themselues, and departed wondering in himselfe at that which was come to passe.
А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
13 And beholde, two of them went that same day to a towne which was from Hierusalem about threescore furlongs, called Emmaus.
И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
14 And they talked together of al these things that were done.
И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
15 And it came to passe, as they communed together, and reasoned, that Iesus himselfe drewe neere, and went with them.
И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
16 But their eyes were holden, that they could not know him.
Но очите им се удържаха да Го не познаят.
17 And he sayd vnto them, What maner of communications are these that ye haue one to another as ye walke and are sad?
И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
18 And the one (named Cleopas) answered, and sayd vnto him, Art thou onely a stranger in Hierusalem, and hast not knowen the things which are come to passe therein in these dayes?
И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
19 And he said vnto them, What things? And they sayd vnto him, Of Iesus of Nazareth, which was a Prophet, mightie in deede and in word before God, and all people,
И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
20 And howe the hie Priests, and our rulers deliuered him to be condemned to death, and haue crucified him.
и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
21 But we trusted that it had bene he that should haue deliuered Israel, and as touching all these things, to day is ye third day, that they were done.
А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
22 Yea, and certaine women among vs made vs astonied, which came early vnto the sepulchre.
При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
23 And when they found not his body, they came, saying, that they had also seene a vision of Angels, which sayd, that he was aliue.
и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
24 Therefore certaine of them which were with vs, went to the sepulchre, and found it euen so as the women had sayd, but him they saw not.
И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
25 Then he sayd vnto them, O fooles and slowe of heart to beleeue all that the Prophets haue spoken!
И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
26 Ought not Christ to haue suffered these things, and to enter into his glory?
Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
27 And he began at Moses, and at all the Prophets, and interpreted vnto them in all the Scriptures the things which were written of him.
И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
28 And they drew neere vnto ye towne, which they went to, but he made as though hee would haue gone further.
И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
29 But they constrained him, saying, Abide with vs: for it is towards night, and the day is farre spent. So he went in to tarie with them.
Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
30 And it came to passe, as hee sate at table with them, he tooke the bread, and blessed, and brake it, and gaue it to them.
И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
31 Then their eyes were opened, and they knewe him: and he was no more seene of them.
И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
32 And they saide betweene themselues, Did not our heartes burne within vs, while he talked with vs by the way, and when he opened to vs the Scriptures?
И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
33 And they rose vp the same houre, and returned to Hierusalem, and found the Eleuen gathered together, and them that were with them,
И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
34 Which said, The Lord is risen in deede, and hath appeared to Simon.
които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35 Then they tolde what things were done in the way, and howe he was knowen of them in breaking of bread.
Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
36 And as they spake these things, Iesus himselfe stoode in the middes of them, and saide vnto them, Peace be to you.
И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
37 But they were abashed and afraide, supposing that they had seene a spirit.
А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
38 Then he saide vnto them, Why are ye troubled? and wherefore doe doutes arise in your hearts?
И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
39 Beholde mine handes and my feete: for it is I my selfe: handle me, and see: for a spirit hath not flesh and bones, as ye see me haue.
Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
40 And when he had thus spoken, he shewed them his hands and feete.
И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
41 And while they yet beleeued not for ioy, and wondred, he saide vnto them, Haue ye here any meate?
Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
42 And they gaue him a piece of a broyled fish, and of an honie combe,
И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
43 And hee tooke it, and did eate before them.
И взе та яде пред тях.
44 And he saide vnto them, These are the wordes, which I spake vnto you while I was yet with you, that all must be fulfilled which are written of me in the Lawe of Moses, and in the Prophets, and in the Psalmes.
И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
45 Then opened he their vnderstanding, that they might vnderstand the Scriptures,
Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
46 And said vnto them, Thus is it written, and thus it behoued Christ to suffer, and to rise againe from the dead the third day,
И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
47 And that repentance, and remission of sinnes should be preached in his Name among all nations, beginning at Hierusalem.
и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
48 Nowe ye are witnesses of these things.
Вие сте свидетели на това.
49 And beholde, I doe sende the promise of my Father vpon you: but tary ye in the citie of Hierusalem, vntill ye be endued with power from an hie.
И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
50 Afterward he lead them out into Bethania, and lift vp his hands, and blessed them.
И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
51 And it came to passe, that as he blessed them, he departed from them, and was caried vp into heauen.
И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
52 And they worshipped him, and returned to Hierusalem with great ioy,
И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
53 And were continually in the Temple, praysing, and lauding God, Amen.
и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].
