Luke 16
1 And he sayde also vnto his disciples, There was a certaine riche man, which had a stewarde, and he was accused vnto him, that he wasted his goods.
О Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
2 And hee called him, and saide vnto him, Howe is it that I heare this of thee? Giue an accounts of thy stewardship: for thou maiest be no longer steward.
И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
3 Then the stewarde saide within himselfe, What shall I doe? for my master taketh away from me the stewardship. I cannot digge, and to begge I am ashamed.
Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.
4 I knowe what I will doe, that when I am put out of the stewardship, they may receiue mee into their houses.
Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
5 Then called he vnto him euery one of his masters detters, and said vnto the first, Howe much owest thou vnto my master?
И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
6 And he said, An hudreth measures of oyle. And he saide to him, Take thy writing, and sitte downe quickely, and write fiftie.
А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.
7 Then said he to another, How much owest thou? And hee sayde, An hundreth measures of wheate. Then he saide to him, Take thy writing, and write foure score.
После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.
8 And the Lord commended the vniust stewarde, because he had done wisely. Wherefore the children of this worlde are in their generation wiser then the children of light. (aiōn g165)
И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината. (aiōn g165)
9 And I say vnto you, Make you friends with the riches of iniquitie, that when ye shall want, they may receiue you into euerlasting habitations. (aiōnios g166)
И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши да ви приемат във вечните жилища. (aiōnios g166)
10 He that is faithfull in the least, hee is also faithful in much: and he that is vniust in the least, is vniust also in much.
Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
11 If then ye haue not ben faithful in the wicked riches, who wil trust you in the true treasure?
И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?
12 And if ye haue not bene faithfull in another mans goods, who shall giue you that which is yours?
И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
13 No seruaunt can serue two masters: for either he shall hate the one, and loue the other: or els he shall leane to the one, and despise the other. Yee can not serue God and riches.
Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
14 All these thinges heard the Pharises also which were couetous, and they scoffed at him.
Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
15 Then he sayde vnto them, Yee are they, which iustifie your selues before men: but God knoweth your heartes: for that which is highly esteemed among men, is abomination in the sight of God.
И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.
16 The Lawe and the Prophets endured vntill Iohn: and since that time the kingdome of God is preached, and euery man preasseth into it.
Законът и пророците бяха до Йоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.
17 Nowe it is more easie that heauen and earth shoulde passe away, then that one title of the Lawe should fall.
Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.
18 Whosoeuer putteth away his wife, and marieth another, committeth adulterie: and whosoeuer marieth her that is put away from her husband, committeth adulterie.
Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодействува.
19 There was a certaine riche man, which was clothed in purple and fine linnen, and fared well and delicately euery day.
Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.
20 Also there was a certaine begger named Lazarus, which was laide at his gate full of sores,
Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,
21 And desired to bee refreshed with the crommes that fell from the riche mans table: yea, and the dogges came and licked his sores.
като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха та лижеха раните му.
22 And it was so that the begger died, and was caried by the Angels into Abrahams bosome. The rich man also died, and was buried.
Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташа и бе погребан.
23 And being in hell in torments, he lift vp his eyes, and sawe Abraham a farre off, and Lazarus in his bosome. (Hadēs g86)
И в пъкъла, като беше на мъки и подигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазаря в неговите обятия. (Hadēs g86)
24 Then he cried, and saide, Father Abraham, haue mercie on mee, and sende Lazarus that hee may dippe the tip of his finger in water, and coole my tongue: for I am tormented in this flame.
И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
25 But Abraham saide, Sonne, remember that thou in thy life time receiuedst thy pleasures, and likewise Lazarus paines: now therefore is he comforted, and thou art tormented.
Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 Besides all this, betweene you and vs there is a great gulfe set, so that they which would goe from hence to you, can not: neither can they come from thence to vs.
И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
27 Then he said, I pray thee therfore, father, that thou wouldest sende him to my fathers house,
А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
28 (For I haue fiue brethren) that he may testifie vnto them, least they also come into this place of torment.
защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29 Abraham said vnto him, They haue Moses and the Prophets: let them heare them.
Но Авраам каза: Имат Мойсея и пророците; нека слушат тях.
30 And he sayde, Nay, father Abraham: but if one came vnto them from the dead, they will amend their liues.
А той рече: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31 Then he saide vnto him, If they heare not Moses and the Prophets, neither will they be persuaded, though one rise from the dead againe.
И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
