< Luke 10 >
1 After these thinges, the Lord appointed other seuentie also, and sent them, two and two before him into euery citie and place, whither he himselfe should come.
След това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.
2 And he said vnto them, The haruest is great, but the labourers are fewe: pray therefore the Lord of the haruest to sende foorth labourers into his haruest.
И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
3 Goe your wayes: beholde, I send you foorth as lambes among wolues.
Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
4 Beare no bagge, neither scrippe, nor shoes, and salute no man by the way.
Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
5 And into whatsoeuer house ye enter, first say, Peace be to this house.
И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
6 And if the sonne of peace be there, your peace shall rest vpon him: if not, it shall turne to you againe.
И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.
7 And in that house tary still, eating and drinking such things as by them shall be set before you: for the labourer is worthy of his wages. Goe not from house to house.
И в същата къща седете, и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
8 But into whatsoeuer citie ye shall enter, if they receiue you, eate such things as are set before you,
И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,
9 And heale the sicke that are there, and say vnto them, The kingdome of God is come neere vnto you.
и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.
10 But into whatsoeuer citie ye shall enter, if they will not receiue you, goe your wayes out into the streetes of the same, and say,
А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
11 Euen the very dust, which cleaueth on vs of your citie, we wipe off against you: notwithstanding knowe this, that the kingdome of God was come neere vnto you.
И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
12 For I say to you, that it shall be easier in that day for them of Sodom, then for that citie.
Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.
13 Woe be to thee, Chorazin: woe be to thee, Beth-saida: for if the miracles had bene done in Tyrus and Sidon, which haue bene done in you, they had a great while agone repented, sitting in sackecloth and ashes.
Горко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
14 Therefore it shall be easier for Tyrus, and Sidon, at the iudgement, then for you.
Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
15 And thou, Capernaum, which art exalted to heauen, shalt be thrust downe to hell. (Hadēs )
И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се смъкнеш. (Hadēs )
16 He that heareth you, heareth me: and he that despiseth you, despiseth me: and he that despiseth me, despiseth him that sent me.
Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
17 And the seuentie turned againe with ioy, saying, Lord, euen the deuils are subdued to vs through thy Name.
И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
18 And he said vnto them, I sawe Satan, like lightening, fall downe from heauen.
А Той им рече: Видях сатана, паднал от небето като светкавица.
19 Beholde, I giue vnto you power to treade on Serpents, and Scorpions, and ouer all the power of the enemie, and nothing shall hurt you.
Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
20 Neuerthelesse, in this reioyce not, that the spirits are subdued vnto you: but rather reioyce, because your names are written in heauen.
Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
21 That same houre reioyced Iesus in the spirit, and said, I confesse vnto thee, Father, Lord of heauen and earth, that thou hast hid these things from the wise and vnderstanding, and hast reueiled them to babes: euen so, Father, because it so pleased thee.
В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
22 All things are giuen me of my Father: and no man knoweth who the Sonne is, but the Father: neither who the Father is, saue the Sonne, and he to whom the Sonne will reueile him.
Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
23 And he turned to his disciples, and said secretly, Blessed are the eyes, which see that ye see.
И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
24 For I tell you that many Prophets and Kings haue desired to see those things, which ye see, and haue not seene them: and to heare those things which ye heare, and haue not heard them.
Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
25 Then beholde, a certaine Lawyer stoode vp, and tempted him, saying, Master, what shall I doe, to inherite eternall life? (aiōnios )
И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? (aiōnios )
26 And he saide vnto him, What is written in the Lawe? howe readest thou?
А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
27 And he answered, and saide, Thou shalt loue thy Lord God with all thine heart, and with all thy soule, and with all thy strength, and with all thy thought, and thy neighbour as thy selfe.
А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
28 Then he said vnto him, Thou hast answered right: this doe, and thou shalt liue.
Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
29 But he willing to iustifie himselfe, said vnto Iesus, Who is then my neighbour?
Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
30 And Iesus answered, and saide, A certaine man went downe from Hierusalem to Iericho, and fell among theeues, and they robbed him of his raiment, and wounded him, and departed, leauing him halfe dead.
В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
31 Nowe so it fell out, that there came downe a certaine Priest that same way, and when he sawe him, he passed by on the other side.
А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
32 And likewise also a Leuite, when he was come neere to the place, went and looked on him, and passed by on the other side.
Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
33 Then a certaine Samaritane, as he iourneyed, came neere vnto him, and when he sawe him, he had compassion on him,
Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се,
34 And went to him, and bound vp his wounds, and powred in oyle and wine, and put him on his owne beast, and brought him to an Inne, and made prouision for him.
приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една страноприемница и се погрижи за него.
35 And on the morowe when he departed, he tooke out two pence, and gaue them to the hoste, and said vnto him, Take care of him, and whatsoeuer thou spendest more, when I come againe, I will recompense thee.
И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
36 Which nowe of these three, thinkest thou, was neighbour vnto him that fell among the theeues?
Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
37 And he saide, He that shewed mercie on him. Then said Iesus vnto him, Goe, and do thou likewise.
Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така!
38 Nowe it came to passe, as they went, that he entred into a certaine towne, and a certaine woman named Martha, receiued him into her house.
И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
39 And she had a sister called Marie, which also sate at Iesus feete, and heard his preaching.
Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
40 But Martha was combred about much seruing, and came to him, and saide, Master, doest thou not care that my sister hath left me to serue alone? bid her therefore, that she helpe me.
А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.
41 And Iesus answered, and said vnto her, Martha, Martha, thou carest, and art troubled about many things:
Но Господ в отговор - рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42 But one thing is needefull, Marie hath chosen the good part, which shall not be taken away from her.
но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.