Leviticus 25
1 And the Lord spake vnto Moses in mount Sinai, saying,
Господ говори още на Моисея на Синайската планина, казвайки:
2 Speake vnto the children of Israel, and say vnto them, When ye shall come into the lande which I giue you, the lande shall keepe Sabbath vnto the Lord.
Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, тогава земята да пази една събота за Господа.
3 Sixe yeeres thou shalt sowe thy field, and sixe yeeres thou shalt cut thy vineyarde, and gather the fruite thereof.
Шест години да сееш нивите си и шест години да режеш лозето си и да събираш плода му;
4 But the seuenth yeere shalbe a Sabbath of rest vnto the lande: it shall be the Lordes Sabbath: thou shalt neither sowe thy fielde, nor cut thy vineyarde.
а седмата година да бъде събота за тържествена почивка на земята, събота на Господа; в нея да не сееш нивата си и да не режеш лозето си.
5 That which groweth of it owne accorde of thy haruest, thou shalt not reape, neither gather the grapes that thou hast left vnlaboured: for it shalbe a yeere of rest vnto the land.
Да не жънеш и саморасла жетва, нито да обираш гроздето от нерязано лозе: година за тържествена почивка да бъде на земята.
6 And the rest of the lande shall be meate for you, euen for thee, and for thy seruant, and for thy mayde, and for thy hired seruant, and for the stranger that soiourneth with thee:
Произведеното през тая събота на земята ще ви бъде за храна: на тебе, на слугата ти, на слугинята ти, на наемника ти и на чужденеца, който се е заселел при тебе;
7 And for thy cattell, and for the beastes that are in thy lande shall all the encrease thereof be meate.
на добитъка ти, и на животните, които са в земята ти, всичкото нейно произведение ще бъде за храна.
8 Also thou shalt number seuen Sabbaths of yeeres vnto thee, euen seuen times seuen yeere: and the space of the seuen Sabbaths of yeeres will be vnto thee nine and fourtie yeere.
Да си изброиш седем седмици от години, седем пъти по седем години, та, като ти мине времето на седем седмици от години,
9 Then thou shalt cause to blow the trumpet of the Iubile in the tenth day of the seuenth moneth: euen in the day of the reconciliation shall ye make the trumpet blowe, throughout all your lande.
тогава, на десетия ден от седмия месец, да накараш да се затръби с възклицание; в деня на умилостивението да накарате да се затръби из цялата ви земя.
10 And ye shall halowe that yeere, euen the fiftieth yeere, and proclaime libertie in the lande to all the inhabitants thereof: it shalbe the Iubile vnto you, and ye shall returne euery man vnto his possession, and euery man shall returne vnto his familie.
И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение из цялата земя на всичките й жители; това ще ви бъде юбилей, когато ще се върнете, всеки на на притежанието си, и ще се върнете, всеки при семейството си.
11 This fiftieth yeere shalbe a yeere of Iubile vnto you: ye shall not sowe, neither reape that which groweth of it selfe, neither gather the grapes thereof, that are left vnlaboured.
Петдесетата година да ви бъде юбилейна година; през нея да не сеете, нито да жънете самораслото, нито да берете нерязаното лозе.
12 For it is the Iubile, it shall be holy vnto you: ye shall eate of the encrease thereof out of the fielde.
Защото това е юбилей; той нека ви бъде свет; от полето да се храните с произведеното от него.
13 In the yeere of this Iubile, ye shall returne euery man vnto his possession.
В тая юбилейна година да се върнете, всеки на притежанието си.
14 And when thou sellest ought to thy neighbour, or byest at thy neighbours hande, ye shall not oppresse one another:
И ако продадеш нещо на ближния си, или купиш нещо от ближния си, да се не онеправдавате едни други;
15 But according to the nomber of yeeres after the Iubile thou shalt bye of thy neighbour: also according to the nomber of the yeeres of the reuenues, he shall sell vnto thee.
но според числото на годините след юбилея да купуваш от ближния си, и според числото на годините на плодосъбирането да ти продава.
16 According to the multitude of yeeres, thou shalt increase the price thereof, and according to the fewnesse of yeeres, thou shalt abate the price of it: for the nomber of fruites doeth he sell vnto thee.
Според колкото са по-много годините, ще повишиш цената му, и според колкото са по-малко годините, ще понижиш цената му; защото той ти продава според числото на плодосъбиранията.
17 Oppresse not ye therefore any man his neighbour, but thou shalt feare thy God: for I am the Lord your God.
Да се не онеправдавате един други; но да се боиш от своя Бог; защото Аз съм Иеова вашият Бог.
18 Wherefore ye shall obey mine ordinances, and keepe my lawes, and do them, and ye shall dwell in the land in safetie.
И тъй, да държите повеленията Ми, да пазите съдбите Ми и да ги вършите, та да живеете безопасно на земята.
19 And the lande shall giue her fruite, and ye shall eate your fill, and dwell therein in safetie.
Земята ще дава плодовете си; и вие ще ядете до насита и ще живеете безопасно на нея.
20 And if ye shall say, What shall we eate the seuenth yeere, for we shall not sowe, nor gather in our increase?
И ако речете: Какво ще ядем в седмата година, като не посеем, нито съберем плодовете си?
21 I will sende my blessing vpon you in the sixt yeere, and it shall bring foorth fruite for three yeeres.
Тогава ще заповядам така да се благослови за вас шестата година, щото ще роди плод за три години.
22 And ye shall sowe the eight yeere, and eate of the olde fruite vntill the ninth yeere: vntill the fruite thereof come, ye shall eate the olde.
А в осмата година ще сеете и ще ядете от старите плодове до деветата година; догдето се съберат нейните плодове ще ядете старите запаси.
23 Also the lande shall not be solde to be cut off from the familie: for the land is mine, and ye be but strangers and soiourners with me.
Земята да се не продава за всегда, понеже земята е Моя; защото вие сте чужденци и пришелци при Мене.
24 Therefore in all the land of your possession ye shall graunt a redemption for the lande.
За това в цялата земя, която притежавате, позволявайте откупуване на земята.
25 If thy brother be impouerished, and sell his possession, then his redeemer shall come, euen his neere kinsman, and bye out that which his brother solde.
Ако осиромашее брат ти и продаде нещо от притежанието си, нека дойде на-близкият му сродник и да купи онова, което брат му е продал.
26 And if he haue no redeemer, but hath gotten and founde to bye it out,
Но ако човекът няма сродник да го откупи, и, като се улесни, сам намери с какво да го откупи,
27 Then shall he count the yeeres of his sale, and restore the ouerplus to the man, to whome he solde it: so shall he returne to his possession.
тогава нека сметне годините от продажбата му, и нека повърне излишъка на онзи, комуто го е продал, и нека се върне на притежанието си.
28 But if he can not get sufficient to restore to him, then that which is solde, shall remaine in the hande of him that hath bought it, vntill the yere of the Iubile: and in the Iubile it shall come out, and he shall returne vnto his possession.
Но ако не може да намери колкото трябва да плати, тогава продаденото да остане в ръката на купувача му до юбилейната година; и в юбилейната година; и в юбилея да се освободи, и той да се върне на притежанието си.
29 Likewise if a man sell a dwelling house in a walled citie, he may bye it out againe within a whole yeere after it is solde: within a yeere may he bye it out.
Ако някой продаде къщата за живеене в ограден град, тогава може да я откупи в разстояние на една година от продажбата й; за една цяла година от продажбата й; за една цяла година той ще има право да я откупи.
30 But if it be not bought out within ye space of a ful yeere, then the house that is in the walled citie, shalbe stablished, as cut off from the familie, to him that bought it, throughout his generations: it shall not goe out in the Iubile.
Но ако се не откупи до изтичането на една цяла година тогава оная къща, който е в ограден град, да се потвърди за всегда на купувача й във всичките му поколения в юбилей да се не освобождава.
31 But the houses of villages, which haue no walles round about them, shalbe esteemed as the fielde of the countrey: they may be bought out againe, and shall goe out in the Iubile.
Но същите в неоградените села да се считат, както полетата на земята; те може да се откупуват и да се освобождават в юбилей.
32 Notwithstanding, the cities of the Leuites, and the houses of the cities of their possession, may the Leuites redeeme at all seasons.
Обаче в левитските градове, лавитите могат когато да е да откупуват къщите в градовете, които притежават.
33 And if a man purchase of the Leuites, the house that was solde, and the citie of their possession shall goe out in the Iubile: for the houses of the cities of the Leuites are their possession among the children of Israel.
И ако някой купи къща от левитите, тогава продадената къща вътре в града, който притежава да се освободи в юбилей; защото къщите в градовете на левитите са тяхно притежание между израилтяните.
34 But the fielde of the suburbes of their cities, shall not be solde: for it is their perpetuall possession.
А полето на пасбището на градовете им да се не продава, защото им е вечно притежание.
35 Moreouer, if thy brother be impouerished, and fallen in decay with thee, thou shalt relieue him, and as a stranger and soiourner, so shall he liue with thee.
Ако осиромашее брат ти, и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш, като на чужденец или пришелец, за да живее при тебе.
36 Thou shalt take no vsurie of him, nor vantage, but thou shalt feare thy God, that thy brother may liue with thee.
Да не му вземеш лихва или печалба, но да се боиш от своя Бог та да живеете брат ти при тебе.
37 Thou shalt not giue him thy money to vsurie, nor lende him thy vitailes for increase.
Парите си да не му дадеш с лихва, нито храната си да му дадеш за печалба.
38 I am the Lord your God, which haue brought you out of the lande of Egypt, to giue you the lande of Canaan, and to be your God.
Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви дам Ханаанската земя, и да бъда ваш Бог.
39 If thy brother also that dwelleth by thee, be impouerished, and be sold vnto thee, thou shalt not compel him to serue as a bond seruant,
Ако осиромашее брат ти при тебе и ти се продаде, да го не натовариш с робска работа.
40 But as an hired seruant, and as a soiourner he shalbe with thee: he shall serue thee vnto the yeere of the Iubile.
Нека бъде той като наемник или пришелец при тебе; нека ти работи до юбилейната година;
41 Then shall he depart from thee, both hee, and his children with him, and shall returne vnto his familie, and vnto the possession of his fathers shall he returne:
тогава да си излезе от тебе, той и чадата му с него, и да се върне при семейството си, и нека ти работи до юбилейната година;
42 For they are my seruants, whom I brought out of the lande of Egypt: they shall not be solde as bondmen are solde.
Защото те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя; да се не продават като роби;
43 Thou shalt not rule ouer him cruelly, but shalt feare thy God.
да не господаруваш над него жестоко, но да се боиш от своя Бог.
44 Thy bond seruant also, and thy bond maid, which thou shalt haue, shalbe of the heathen that are rounde about you: of them shall ye bye seruants and maydes.
А колкото за робите и робините, които ще имаш, - от народите, които са около вас, от тях да купуваш роби и робини.
45 And moreouer of the children of the stragers, that are soiourners among you, of them shall ye bye, and of their families that are with you, which they begate in your lande: these shall be your possession.
Още и от чадата на чужденците, които са пришелци между вас, от тях да купувате, и от техните семейства, които са между вас, които те са родили в земята ви; те да ви бъдат притежание.
46 So ye shall take them as inheritance for your children after you, to possesse them by inheritance, ye shall vse their labours for euer: but ouer your brethren the children of Israel ye shall not rule one ouer another with crueltie.
И да ги оставите в наследство на чадата си; те да ги наследяват подир вас, като притежание; винаги от тях да бъдат вашите роби; но над братята си, израилтяните, да не господарувате един над друг жестоко.
47 If a soiourner or a stranger dwelling by thee get riches, and thy brother by him be impouerished, and sell him selfe vnto the stranger or soiourner dwelling by thee, or to the stocke of the strangers familie,
Ако чужденец или пришелецът, който живее при тебе, се замогне, а брат ти осиромашее при него, та се продаде на чужденеца или на пришелеца при тебе, или на кого да е от семейството на чужденеца,
48 After that he is solde, he may be bought out: one of his brethren may bye him out,
то, след като се продаде, той може да се откупи; един от братята му може да го откупи;
49 Or his vncle, or his vncles sonne may bye him out, or any of the kindred of his flesh among his familie, may redeeme him: either if he can get so much, he may bye him selfe out.
или стрикът му или стриковият му син може да го откупи, или някой близък сродник от семейството му може да го откупи, или ако той се е улеснил, може сам да откупи сабе си.
50 Then he shall recken with his byer from the yeere that he was solde to him, vnto the yere of Iubile: and the money of his sale shalbe according to the number of yeeres: according to the time of an hyred seruant shall he be with him.
Тогава нека сметне с купувача си от годината, когато му се е продал до юбилейната година, така, че цената, за която се е продал, да бъде съразмерно с с числото на годините; да му се сметне свързано с времето на наемник.
51 If there be many yeeres behind, according to them he shall giue againe for his deliuerance, of the money that he was bought for.
Ако остават още много години, съразмерно с тях да възвърне за откупването си от парите, с които е бил купен.
52 If there remaine but fewe yeeres vnto the yeere of Iubile, then he shall count with him, and according to his yeeres giue againe for his redemption.
Но ако остават малко години до юбилейната година, нека пресметне и съразмерно с годините да възвърне за откупуването си.
53 He shalbe with him yeere by yeere as an hired seruant: he shall not rule cruelly ouer him in thy sight.
Като годишен наемник да бъде при него; той да не господарува над него жестоко пред тебе.
54 And if he be not redeemed thus, he shall go out in the yeere of Iubile, he, and his children with him.
Но ако така се не откупи, тогава да си излезе в юбилейната година, той и чадата му с него,
55 For vnto me the children of Israel are seruants: they are my seruants, who I haue brought out of the land of Egypt: I am ye Lord your God.
защото израилтяните са Мои слуги; те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.
