John 1
1 In the beginning was that Word, and that Word was with God, and that Word was God.
В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
2 This same was in the beginning with God.
То в началото беше у Бога.
3 All things were made by it, and without it was made nothing that was made.
Всичко това чрез Него стана; и без Него не e станало нищо от това, което е станало.
4 In it was life, and that life was the light of men.
В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.
5 And that light shineth in the darkenesse, and the darkenesse comprehended it not.
И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.
6 There was a man sent from God, whose name was Iohn.
Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.
7 This same came for a witnesse, to beare witnesse of that light, that all men through him might beleeue.
Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.
8 He was not that light, but was sent to beare witnesse of that light.
Не беше той светлината, но дойде да свидетелствуо мене беше пръв.
9 This was that true light, which lighteth euery man that commeth into the world.
Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.
10 He was in the world, and the worlde was made by him: and the worlde knewe him not.
Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.
11 He came vnto his owne, and his owne receiued him not.
У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.
12 But as many as receiued him, to them he gaue prerogatiue to be the sonnes of God, euen to them that beleeue in his Name.
А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;
13 Which are borne not of blood, nor of the will of the flesh, nor of ye wil of man, but of God.
които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.
14 And that Word was made flesh, and dwelt among vs, (and we sawe the glorie thereof, as the glorie of the onely begotten Sonne of the Father) full of grace and trueth.
И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.
15 Iohn bare witnesse of him, and cryed, saying, This was he of whom I said, He that commeth after me, was before me: for he was better then I.
Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене, понеже спрямо мене беше пръв.
16 And of his fulnesse haue all we receiued, and grace for grace.
Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;
17 For the Lawe was giuen by Moses, but grace, and trueth came by Iesus Christ.
понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.
18 No man hath seene God at any time: that onely begotten Sonne, which is in the bosome of the Father, he hath declared him.
Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви.
19 Then this is the record of Iohn, when the Iewes sent Priestes and Leuites from Hierusalem, to aske him, Who art thou?
И ето, свидетелството, което Иоан даде, когато юдеите пратиха до него свещеници и левити от Ерусалим да го попитат: Ти кой си?
20 And he confessed and denied not, and said plainely, I am not that Christ.
Той изповяда, и не отрече, а изповяда: Не съм аз Христос.
21 And they asked him, What then? Art thou Elias? And he said, I am not. Art thou that Prophet? And he answered, No.
И попитаха го: Тогава що? Илия ли си? И каза: Не съм. Пророк ли си? И отговори: Не съм.
22 Then said they vnto him, Who art thou, that we may giue an answere to them that sent vs? What sayest thou of thy selfe?
На това му рекоха: Кой си? за да дадем отговор на ония, които са ни пратили. Що казваш за себе си?
23 He said, I am the voyce of him that cryeth in the wildernesse, Make straight the way of the Lord, as said the Prophet Esaias.
Той рече: Аз съм глас на едного, който вика в пустинята; Прав правете пътя за Господа, както рече пророк Исаия.
24 Nowe they which were sent, were of the Pharises.
А изпратените бяха от фарисеите.
25 And they asked him, and saide vnto him, Why baptizest thou then, if thou be not that Christ, neither Elias, nor that Prophet?
И попитаха го, като му рекоха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито пророкът?
26 Iohn answered them, saying, I baptize with water: but there is one among you, whom ye knowe not.
В отговор Иоан им рече: Аз кръщавам с вода. Посред вас стои Един, Когото вие не познавате,
27 He it is that commeth after me, which was before me, whose shoe latchet I am not worthie to vnloose.
Онзи, Който иде подир мене, [Който преден ми биде], Комуто аз не съм достоен да развържа ремика на обущата Му.
28 These things were done in Bethabara beyond Iordan, where Iohn did baptize.
Това стана във Витавара, отвъд Йордан, дето Иоан кръщаваше.
29 The next day Iohn, seeth Iesus comming vnto him, and saith, Beholde that Lambe of God, which taketh away the sinne of the world.
На следния ден Иоан вижда Исуса, че иде към него, и казва: Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!
30 This is he of whom I saide, After me commeth a man, which was before me: for he was better then I.
Тоя е за Когото рекох: Подир мене иде човек, Който достигна да бъде пред мене, защото спрямо мене беше пръв.
31 And I knewe him not: but because he should be declared to Israel, therefore am I come, baptizing with water.
И аз Го не познавах; но дойдох и кръщавам с вода затова, за да бъде Той изявен на Израиля.
32 So Iohn bare recorde, saying, I behelde that Spirit come downe from heauen, like a doue, and it abode vpon him,
И Иоан свидетелствува, казвайки: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него.
33 And I knewe him not: but he that sent me to baptize with water, he saide vnto me, Vpon whom thou shalt see that Spirit come downe, and tary still on him, that is he which baptizeth with the holy Ghost.
И аз Го не познах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода Той ми рече: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е Който кръщава със Светия Дух.
34 And I sawe, and bare record that this is that Sonne of God.
И видях и свидетелствувам, че Тоя е Божият Син.
35 The next day, Iohn stoode againe, and two of his disciples.
На следния ден Иоан пак стоеше с двама от учениците си.
36 And he behelde Iesus walking by, and said, Beholde that Lambe of God.
И като съгледа Исуса когато минаваше каза: Ето Божият Агнец!
37 And the two disciples heard him speake, and followed Iesus.
И двамата ученика го чуха да говори така, и отидоха подир Исуса.
38 Then Iesus turned about, and saw them follow, and saide vnto them, What seeke ye? And they saide vnto him, Rabbi (which is to say by interpretation, Master) where dwellest thou?
И като се обърна Исус и видя, че идат подире Му, каза им: Що търсите? А те Му рекоха: Равви, (което значи, Учителю), где живееш?
39 He saide vnto them, Come, and see. They came and sawe where hee dwelt, and abode with him that day: for it was about the tenth houre.
Казва им: Дойдете и ще видите. Дойдоха, прочее, и видяха где живее, и останаха при Него тоя ден. Беше около десетия час.
40 Andrew, Simon Peters brother, was one of the two which had heard it of Iohn, and that followed him.
Единият от двамата, който чуха от Йоана за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симона Петра.
41 The same founde his brother Simon first, and said vnto him, We haue founde that Messias, which is by interpretation, that Christ.
Той първо намира своя брат Симона и му казва: Намерихме Месия (което значи Христос).
42 And he brought him to Iesus. And Iesus behelde him, and saide, Thou art Simon the sonne of Iona: thou shalt be called Cephas, which is by interpretation, a stone.
Като го заведе при Исуса, Исус се вгледа в него и рече: Ти си Симон, син Ионов; ти ще се наричаш Кифа, (което значи Петър Значи: Канара).
43 The day following, Iesus woulde goe into Galile, and founde Philip, and said vnto him, Followe me.
На другия ден Исус възнамери да отиде в Галилея; и намира Филипа и му казва: Дойди след Мене.
44 Nowe Philip was of Bethsaida, the citie of Andrew and Peter.
А Филип беше от Витсаида, от града на Андрея и Петра.
45 Philippe founde Nathanael, and saide vnto him, Wee haue founde him of whom Moses did write in the Lawe, and the Prophetes, Iesus that sonne of Ioseph, that was of Nazareth.
Филип намира Натанаила и му казва: Намерихме Онзи, за когото писа Моисей в закона и за Когото писаха пророците, Исуса, Йосифовия син, Който е от Назарет,
46 Then Nathanael sayde vnto him, Can there any good thing come out of Nazareth? Philip saide to him, Come, and see.
Натанаил му рече: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Филип му каза: Дойди и виж.
47 Iesus sawe Nathanael comming to him, and saide of him, Beholde in deede an Israelite, in whom is no guile.
Исус видя Натанаила да дохожда към Него, и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина.
48 Nathanael sayde vnto him, Whence knewest thou mee? Iesus answered, and sayd vnto him, Before that Philip called thee, when thou wast vnder the figge tree, I sawe thee.
Натанаил Му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смоковницата.
49 Nathanael answered, and saide vnto him, Rabbi, thou art that Sonne of God: thou art that King of Israel.
Натанаил му отговори: Учителю, Ти си Божи син, Ти си Израилев цар.
50 Iesus answered, and sayde vnto him, Because I sayde vnto thee, I sawe thee vnder the figtree, beleeuest thou? thou shalt see greater things then these.
Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш.
51 And he saide vnto him, Verely, verely I say vnto you, hereafter shall yee see heauen open, and the Angels of God ascending, and descending vpon that Sonne of man.
И рече му: Истина, истина ви казвам, [Отсега] ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.
