Job 7
1 Is there not an appointed time to man vpon earth? and are not his dayes as the dayes of an hyreling?
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 As a seruant longeth for the shadowe, and as an hyreling looketh for the ende of his worke,
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 So haue I had as an inheritance the moneths of vanitie, and painefull nights haue bene appointed vnto me.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 If I layed me downe, I sayde, When shall I arise? and measuring the euening I am euen full with tossing to and from vnto the dawning of the day.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 My flesh is clothed with wormes and filthinesse of the dust: my skinne is rent, and become horrible.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 My dayes are swifter then a weauers shittle, and they are spent without hope.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Remember that my life is but a wind, and that mine eye shall not returne to see pleasure.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 The eye that hath seene me, shall see me no more: thine eyes are vpon me, and I shall be no longer.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9 As the cloude vanisheth and goeth away, so he that goeth downe to the graue, shall come vp no more. (Sheol h7585)
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 He shall returne no more to his house, neither shall his place knowe him any more.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 Therefore I will not spare my mouth, but will speake in the trouble of my spirite, and muse in the bitternesse of my minde.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Am I a sea or a whalefish, that thou keepest me in warde?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 When I say, My couch shall relieue me, and my bed shall bring comfort in my meditation,
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 Then fearest thou me with dreames, and astonishest me with visions.
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 Therefore my soule chuseth rather to be strangled and to die, then to be in my bones.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 I abhorre it, I shall not liue alway: spare me then, for my dayes are but vanitie.
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 What is man, that thou doest magnifie him, and that thou settest thine heart vpon him?
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 And doest visite him euery morning, and tryest him euery moment?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 Howe long will it be yer thou depart from me? thou wilt not let me alone whiles I may swallowe my spettle.
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 I haue sinned, what shall I do vnto thee? O thou preseruer of me, why hast thou set me as a marke against thee, so that I am a burden vnto my selfe?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 And why doest thou not pardon my trespasse? and take away mine iniquitie? for nowe shall I sleepe in the dust, and if thou seekest me in the morning, I shall not be found.
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
