Job 6
1 Bvt Iob answered, and said,
А Иов в отговор рече:
2 Oh that my griefe were well weighed, and my miseries were layed together in the balance.
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 For it woulde be nowe heauier then the sande of the sea: therefore my wordes are swallowed vp.
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 For the arrowes of the Almightie are in me, the venime whereof doeth drinke vp my spirit, and the terrours of God fight against me.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Doeth the wilde asse bray when he hath grasse? or loweth the oxe when he hath fodder?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 That which is vnsauerie, shall it be eaten without salt? or is there any taste in the white of an egge?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Such things as my soule refused to touch, as were sorowes, are my meate.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 Oh that I might haue my desire, and that God would grant me the thing that I long for!
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 That is, that God would destroy me: that he would let his hand go, and cut me off.
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Then should I yet haue comfort, (though I burne with sorowe, let him not spare) because I haue not denyed the wordes of the Holy one.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 What power haue I that I should endure? or what is mine end, if I should prolong my life?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Is my strength the strength of stones? or is my flesh of brasse?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Is it not so, that there is in me no helpe? and that strength is taken from me?
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 He that is in miserie, ought to be comforted of his neighbour: but men haue forsaken the feare of the Almightie.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 My brethre haue deceiued me as a brook, and as the rising of the riuers they passe away.
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 Which are blackish with yee, and wherein the snowe is hid.
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 But in time they are dryed vp with heate and are consumed: and when it is hote they faile out of their places,
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 Or they depart from their way and course, yea, they vanish and perish.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 They that go to Tema, considered them, and they that goe to Sheba, waited for them.
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 But they were confounded: when they hoped, they came thither and were ashamed.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 Surely nowe are ye like vnto it: ye haue seene my fearefull plague, and are afraide.
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Was it because I said, Bring vnto me? or giue a rewarde to me of your substance?
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 And deliuer me from the enemies hande, or ransome me out of the hand of tyrants?
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Teach me, and I wil hold my tongue: and cause me to vnderstande, wherein I haue erred.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 Howe stedfast are the wordes of righteousnes? and what can any of you iustly reproue?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Doe ye imagine to reproue wordes, that the talke of the afflicted should be as the winde?
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Ye make your wrath to fall vpon the fatherlesse, and dig a pit for your friende.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Nowe therefore be content to looke vpon me: for I will not lie before your face.
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Turne, I pray you, let there be none iniquitie: returne, I say, and ye shall see yet my righteousnesse in that behalfe.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Is there iniquitie in my tongue? doeth not my mouth feele sorowes?
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
