Job 41
1 Canst thou drawe out Liuiathan with an hooke, and with a line which thou shalt cast downe vnto his tongue?
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2 Canst thou cast an hooke into his nose? canst thou perce his iawes with an angle?
Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3 Will he make many prayers vnto thee, or speake thee faire?
Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4 Will hee make a couenant with thee? and wilt thou take him as a seruant for euer?
Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5 Wilt thou play with him as with a bird? or wilt thou bynd him for thy maydes?
Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си?
6 Shall the companions baket with him? shall they deuide him among the marchants?
Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7 Canst thou fill the basket with his skinne? or the fishpanier with his head?
Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8 Lay thine hand vpon him: remember the battel, and do no more so.
Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това.
9 Behold, his hope is in vaine: for shall not one perish euen at the sight of him?
Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10 None is so fearce that dare stirre him vp. Who is he then that can stand before me?
Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11 Who hath preuented mee that I shoulde make an ende? Al vnder heauen is mine.
Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое.
12 I will not keepe silence concerning his partes, nor his power nor his comely proportion.
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство.
13 Who can discouer the face of his garmet? or who shall come to him with a double bridle?
Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14 Who shall open the doores of his face? his teeth are fearefull round about.
Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15 The maiestie of his scales is like strog shields, and are sure sealed.
Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани;
16 One is set to another, that no winde can come betweene them.
Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17 One is ioyned to another: they sticke together, that they cannot be sundered.
Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18 His niesings make the light to shine, and his eyes are like the eyelids of the morning.
Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19 Out of his mouth go lampes, and sparkes of fire leape out.
Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20 Out of his nostrels commeth out smoke, as out of a boyling pot or caldron.
Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21 His breath maketh the coales burne: for a flame goeth out of his mouth.
Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му.
22 In his necke remayneth strength, and labour is reiected before his face.
На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат пред него.
23 The members of his bodie are ioyned: they are strong in themselues, and cannot be mooued.
Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24 His heart is as strong as a stone, and as hard as the nether milstone.
Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25 The mightie are afrayd of his maiestie, and for feare they faint in themselues.
Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26 When the sword doeth touch him, he will not rise vp, nor for the speare, dart nor habergeon.
Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27 He esteemeth yron as strawe, and brasse as rotten wood.
Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28 The archer canot make him flee: ye stones of the sling are turned into stubble vnto him:
Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29 The dartes are counted as strawe: and hee laugheth at the shaking of the speare.
Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30 Sharpe stones are vnder him, and he spreadeth sharpe things vpon the myre.
Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята;
31 He maketh the depth to boyle like a pot, and maketh the sea like a pot of oyntment.
Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32 He maketh a path to shine after him: one would thinke the depth as an hoare head.
Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33 In the earth there is none like him: hee is made without feare.
На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34 He beholdeth al hie things: he is a King ouer all the children of pride.
Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.
