Job 4
1 Then Eliphaz the Temanite answered, and sayde,
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 If we assay to commune with thee, wilt thou be grieued? but who can withholde himselfe from speaking?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Behold, thou hast taught many, and hast strengthened the wearie hands.
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Thy wordes haue confirmed him that was falling, and thou hast strengthened the weake knees.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 But now it is come vpon thee, and thou art grieued: it toucheth thee, and thou art troubled.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Is not this thy feare, thy confidence, thy pacience, and the vprightnesse of thy wayes?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Remember, I pray thee: who euer perished, being an innocent? or where were the vpright destroyed?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 As I haue seene, they that plow iniquitie, and sowe wickednesse, reape the same.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 With the blast of God they perish, and with the breath of his nostrels are they cosumed.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 The roaring of the Lion, and the voyce of the Lionesse, and the teeth of the Lions whelpes are broken.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 The Lyon perisheth for lacke of pray, and the Lyons whelpes are scattered abroade.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 But a thing was brought to me secretly, and mine eare hath receiued a litle thereof.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 In the thoughtes of ye visions of the night, when sleepe falleth on men,
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 Feare came vpon me, and dread which made all my bones to tremble.
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 And the wind passed before me, and made the heares of my flesh to stande vp.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 Then stoode one, and I knewe not his face: an image was before mine eyes, and in silence heard I a voyce, saying,
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 Shall man be more iust then God? or shall a man be more pure then his maker?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Beholde, he founde no stedfastnesse in his Seruants, and laid follie vpon his Angels.
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 Howe much more in them that dwell in houses of clay, whose foundation is in the dust, which shalbe destroyed before the moth?
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 They be destroyed from the morning vnto the euening: they perish for euer, without regarde.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Doeth not their dignitie goe away with them? do they not die, and that without wisdom?
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
