Job 37
1 At this also mine heart is astonied, and is mooued out of his place.
Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
2 Heare the sound of his voyce, and the noyse that goeth out of his mouth.
Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
3 He directeth it vnder the whole heauen, and his light vnto the endes of the world.
Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
4 After it a noyse soundeth: hee thundereth with the voyce of his maiestie, and hee will not stay them when his voyce is heard.
След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
5 God thundereth marueilously with his voyce: he worketh great things, which we know not.
Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 For he sayth to the snowe, Be thou vpon the earth: likewise to the small rayne and to the great rayne of his power.
Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 With the force thereof he shutteth vp euery man, that all men may knowe his worke.
Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
8 Then the beastes go into the denne, and remaine in their places.
Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9 The whirlewind commeth out of the South, and the colde from the North winde.
От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
10 At the breath of God the frost is giuen, and the breadth of the waters is made narrowe.
Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11 He maketh also the cloudes to labour, to water the earth, and scattereth the cloude of his light.
Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
12 And it is turned about by his gouernment, that they may doe whatsoeuer he commandeth them vpon the whole worlde:
Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
13 Whether it be for punishment, or for his lande, or of mercie, he causeth it to come.
Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
14 Hearken vnto this, O Iob: stand and consider the wonderous workes of God.
Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15 Diddest thou knowe when God disposed them? and caused the light of his cloud to shine?
Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
16 Hast thou knowen the varietie of the cloude, and the wonderous workes of him, that is perfite in knowledge?
Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
17 Or howe thy clothes are warme, when he maketh the earth quiet through the South winde?
Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
18 Hast thou stretched out the heaues, which are strong, and as a molten glasse?
Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
19 Tell vs what we shall say vnto him: for we can not dispose our matter because of darknes.
Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
20 Shall it be told him when I speake? or shall man speake when he shalbe destroyed?
Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
21 And nowe men see not the light, which shineth in the cloudes, but the winde passeth and clenseth them.
И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 The brightnesse commeth out of the North: the praise thereof is to God, which is terrible.
Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
23 It is the Almightie: we can not finde him out: he is excellent in power and iudgement, and aboundant in iustice: he afflicteth not.
Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
24 Let men therefore feare him: for he will not regarde any that are wise in their owne conceit.
Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
