Job 32
1 So these three men ceased to answere Iob, because he esteemed himselfe iust.
И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2 Then the wrath of Elihu the sonne of Barachel the Buzite, of the familie of Ram, was kindled: his wrath, I say, was kindled against Iob, because he iustified himselfe more then God.
Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
3 Also his anger was kindled against his three friends, because they could not finde an answere, and yet condemned Iob.
тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
4 (Now Elihu had wayted til Iob had spoken: for they were more ancient in yeeres then he)
А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
5 So when Elihu saw, that there was none answere in the mouth of the three men, his wrath was kindled.
Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6 Therefore Elihu the sonne of Barachel, the Buzite answered, and sayd, I am yong in yeres, and ye are ancient: therefore I doubted, and was afraide to shewe you mine opinion.
Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7 For I said, The dayes shall speake, and the multitude of yeeres shall teach wisedome.
Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8 Surely there is a spirite in man, but the inspiration of the Almightie giueth vnderstanding.
Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 Great men are not alway wise, neither doe the aged alway vnderstand iudgement.
Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
10 Therefore I say, Heare me, and I will shew also mine opinion.
Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11 Behold, I did waite vpon your wordes, and hearkened vnto your knowledge, whiles you sought out reasons.
Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12 Yea, when I had considered you, lo, there was none of you that reproued Iob, nor answered his wordes:
Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13 Lest ye should say, We haue found wisedome: for God hath cast him downe, and no man.
За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14 Yet hath he not directed his words to me, neyther will I answere him by your wordes.
Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 Then they fearing, answered no more, but left off their talke.
Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16 When I had wayted (for they spake not, but stood still and answered no more)
А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17 Then answered I in my turne, and I shewed mine opinion.
Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18 For I am full of matter, and the spirite within me compelleth me.
Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Beholde, my belly is as the wine, which hath no vent, and like the new bottels that brast.
Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20 Therefore will I speake, that I may take breath: I will open my lippes, and will answere.
Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 I will not now accept the person of man, neyther will I giue titles to man.
Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22 For I may not giue titles, lest my Maker should take me away suddenly.
Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
