Job 31
1 I made a couenant with mine eyes: why then should I thinke on a mayde?
Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
2 For what portion should I haue of God from aboue? and what inheritance of the Almightie from on hie?
Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
3 Is not destruction to the wicked and strange punishment to the workers of iniquitie?
Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
4 Doeth not he beholde my wayes and tell all my steps?
Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
5 If I haue walked in vanitie, or if my foote hath made haste to deceite,
Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
6 Let God weigh me in the iust balance, and he shall know mine vprightnes.
(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
7 If my steppe hath turned out of the way, or mine heart hath walked after mine eye, or if any blot hath cleaued to mine handes,
Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
8 Let me sowe, and let another eate: yea, let my plantes be rooted out.
То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
9 If mine heart hath bene deceiued by a woman, or if I haue layde wayte at the doore of my neighbour,
Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
10 Let my wife grinde vnto another man, and let other men bow downe vpon her:
То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
11 For this is a wickednes, and iniquitie to bee condemned:
Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12 Yea, this is a fire that shall deuoure to destruction, and which shall roote out al mine increase,
Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
13 If I did contemne the iudgement of my seruant, and of my mayde, when they did contend with me,
Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
14 What then shall I do when God standeth vp? and when he shall visit me, what shall I answere?
То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
15 He that hath made me in the wombe, hath he not made him? hath not he alone facioned vs in the wombe?
Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
16 If I restrained the poore of their desire, or haue caused the eyes of the widow to faile,
Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
17 Or haue eaten my morsels alone, and the fatherles hath not eaten thereof,
Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
18 (For from my youth hee hath growen vp with me as with a father, and from my mothers wombe I haue bene a guide vnto her)
(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
19 If I haue seene any perish for want of clothing, or any poore without couering,
Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
20 If his loynes haue not blessed me, because he was warmed with the fleece of my sheepe,
И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21 If I haue lift vp mine hande against the fatherlesse, when I saw that I might helpe him in the gate,
Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
22 Let mine arme fal from my shoulder, and mine arme be broken from the bone.
То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
23 For Gods punishment was fearefull vnto me, and I could not be deliuered from his highnes.
Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24 If I made gold mine hope, or haue sayd to the wedge of golde, Thou art my confidence,
Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
25 If I reioyced because my substance was great, or because mine hand had gotten much,
Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
26 If I did behold the sunne, when it shined, or the moone, walking in her brightnes,
Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
27 If mine heart did flatter me in secrete, or if my mouth did kisse mine hand,
Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
28 (This also had bene an iniquitie to be condemned: for I had denied the God aboue)
И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
29 If I reioyced at his destruction that hated me, or was mooued to ioye when euill came vpon him,
Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
30 Neither haue I suffred my mouth to sinne, by wishing a curse vnto his soule.
(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
31 Did not the men of my Tabernacle say, Who shall giue vs of his flesh? we can not bee satisfied.
Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
32 The stranger did not lodge in the streete, but I opened my doores vnto him, that went by the way.
(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
33 If I haue hid my sinne, as Adam, concealing mine iniquitie in my bosome,
Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
34 Though I could haue made afraid a great multitude, yet the most contemptible of the families did feare me: so I kept silence, and went not out of the doore.
Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
35 Oh that I had some to heare me! beholde my signe that the Almightie will witnesse for me: though mine aduersary should write a booke against me,
(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
36 Woulde not I take it vpon my shoulder, and binde it as a crowne vnto me?
Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
37 I will tell him the nomber of my goings, and goe vnto him as to a prince.
Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
38 If my lande cry against me, or the furrowes thereof complayne together,
Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
39 If I haue eaten the fruites thereof without siluer: or if I haue grieued the soules of the masters thereof,
Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
40 Let thistles growe in steade of wheate, and cockle in the stead of Barley. The wordes of Iob are ended.
Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
