Job 3
1 Afterward Iob opened his mouth, and cursed his day.
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 And Iob cryed out, and sayd,
Иов, проговаряйки, рече:
3 Let the day perish, wherein I was borne, and the night when it was sayde, There is a man childe conceiued.
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 Let that day bee darkenesse, let not God regarde it from aboue, neyther let the light shine vpon it,
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 But let darkenesse, and the shadowe of death staine it: let the cloude remayne vpon it, and let them make it fearefull as a bitter day.
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 Let darkenesse possesse that night, let it not be ioyned vnto the dayes of the yeere, nor let it come into the count of the moneths.
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 Yea, desolate be that night, and let no ioy be in it.
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 Let them that curse the day, (being readie to renue their mourning) curse it.
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Let the starres of that twilight be dimme through darkenesse of it: let it looke for light, but haue none: neither let it see the dawning of the day,
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 Because it shut not vp the dores of my mothers wombe: nor hid sorowe from mine eyes.
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 Why died I not in the birth? or why dyed I not, when I came out of the wombe?
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 Why did the knees preuent me? and why did I sucke the breasts?
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 For so shoulde I now haue lyen and bene quiet, I should haue slept then, and bene at rest,
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 With the Kings and counselers of the earth, which haue buylded themselues desolate places:
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 Or with the princes that had golde, and haue filled their houses with siluer.
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 Or why was I not hid, as an vntimely birth, either as infants, which haue not seene the light?
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 The wicked haue there ceased from their tyrannie, and there they that laboured valiantly, are at rest.
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 The prisoners rest together, and heare not the voyce of the oppressour.
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 There are small and great, and the seruant is free from his master.
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 Wherefore is the light giuen to him that is in miserie? and life vnto them that haue heauie hearts?
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 Which long for death, and if it come not, they would euen search it more then treasures:
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 Which ioy for gladnes, and reioyce, when they can finde the graue.
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 Why is the light giuen to the man whose way is hid, and whom God hath hedged in?
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 For my sighing commeth before I eate, and my roarings are powred out like the water.
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 For the thing I feared, is come vpon me, and the thing that I was afraid of, is come vnto me.
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 I had no peace, neither had I quietnesse, neither had I rest, yet trouble is come.
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
