Job 29
1 So Iob proceeded and continued his parable, saying,
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 Oh that I were as in times past, when God preserued me!
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 When his light shined vpon mine head: and when by his light I walked thorowe the darkenesse,
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 As I was in the dayes of my youth: when Gods prouidence was vpon my tabernacle:
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 When the almightie was yet with me, and my children round about me.
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 When I washed my pathes with butter, and when the rocke powred me out riuers of oyle:
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 When I went out to the gate, euen to the iudgement seat, and when I caused them to prepare my seate in the streete.
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 The yong men saw me, and hid themselues, and the aged arose, and stood vp.
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 The princes stayed talke, and layde their hand on their mouth.
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 The voyce of princes was hidde, and their tongue cleaued to the roofe of their mouth.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 And when the eare heard me, it blessed me: and when the eye sawe me, it gaue witnesse to me.
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 For I deliuered the poore that cryed, and the fatherlesse, and him that had none to helpe him.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 The blessing of him that was ready to perish, came vpon me, and I caused the widowes heart to reioyce.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 I put on iustice, and it couered me: my iudgement was as a robe, and a crowne.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 I was the eyes to the blinde, and I was the feete to the lame.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 I was a father vnto the poore, and when I knewe not the cause, I sought it out diligently.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 I brake also the chawes of the vnrighteous man, and pluckt the praye out of his teeth.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Then I sayde, I shall die in my nest, and I shall multiplie my dayes as the sand.
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 For my roote is spread out by the water, and the dewe shall lye vpon my branche.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 My glory shall renue towarde me, and my bowe shall be restored in mine hand.
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Vnto me men gaue eare, and wayted, and helde their tongue at my counsell.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 After my wordes they replied not, and my talke dropped vpon them.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 And they wayted for me, as for the raine, and they opened their mouth as for the latter rayne.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 If I laughed on them, they beleeued it not: neither did they cause the light of my countenance to fall.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 I appoynted out their way, and did sit as chiefe, and dwelt as a King in the army, and like him that comforteth the mourners.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
