Job 28
1 The siluer surely hath his veyne, and ye gold his place, where they take it.
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Yron is taken out of the dust, and brasse is molten out of the stone.
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 God putteth an end to darkenesse, and he tryeth the perfection of all things: he setteth a bond of darkenesse, and of the shadowe of death.
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 The flood breaketh out against the inhabitant, and the waters forgotten of the foote, being higher then man, are gone away.
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Out of the same earth commeth bread, and vnder it, as it were fire is turned vp.
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 The stones thereof are a place of saphirs, and the dust of it is golde.
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 There is a path which no foule hath knowen, neyther hath the kites eye seene it.
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 The lyons whelpes haue not walked it, nor the lyon passed thereby.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 He putteth his hand vpon the rockes, and ouerthroweth the mountaines by the rootes.
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 He breaketh riuers in the rockes, and his eye seeth euery precious thing.
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 He bindeth the floods, that they doe not ouerflowe, and the thing that is hid, bringeth he to light.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 But where is wisdome found? and where is the place of vnderstanding?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Man knoweth not the price thereof: for it is not found in the land of the liuing.
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 The depth sayth, It is not in mee: the sea also sayth, It is not with me.
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 Golde shall not be giuen for it, neyther shall siluer be weighed for the price thereof.
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 It shall not be valued with the wedge of golde of Ophir, nor with the precious onix, nor the saphir.
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 The golde nor the chrystall shall be equall vnto it, nor the exchange shalbe for plate of fine golde.
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 No mention shall be made of coral, nor of the gabish: for wisedome is more precious then pearles.
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 The Topaz of Ethiopia shall not be equall vnto it, neither shall it be valued with the wedge of pure gold.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 Whence then commeth wisedome? and where is the place of vnderstanding,
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 Seeing it is hid from the eyes of all the liuing, and is hid from the foules of the heauen?
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Destruction and death say, We haue heard the fame thereof with our eares.
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 But God vnderstandeth the way thereof, and he knoweth the place thereof.
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 For he beholdeth the endes of the world, and seeth all that is vnder heauen,
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 To make the weight of the windes, and to weigh the waters by measure.
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 When he made a decree for the rayne, and a way for the lightening of the thunders,
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 Then did he see it, and counted it: he prepared it and also considered it.
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 And vnto man he said, Behold, the feare of the Lord is wisedome, and to depart from euil is vnderstanding.
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
