Job 16
1 Bvt Iob answered, and said,
Тогава Иов в отговор рече:
2 I haue oft times heard such things: miserable comforters are ye all.
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Shall there be none ende of wordes of winde? or what maketh thee bold so to answere?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 I could also speake as yee doe: (but woulde God your soule were in my soules stead) I could keepe you company in speaking, and could shake mine head at you,
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 But I woulde strengthen you with my mouth, and the comfort of my lips should asswage your sorowe.
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 Though I speake, my sorow can not be asswaged: though I cease, what release haue I?
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 But now hee maketh mee wearie: O God, thou hast made all my congregation desolate,
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 And hast made me full of wrinkles which is a witnesse thereof, and my leannes ryseth vp in me, testifying the same in my face.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 His wrath hath torne me, and hee hateth me, and gnasheth vpon mee with his teeth: mine enemie hath sharpened his eyes against me.
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 They haue opened their mouthes vpon me, and smitten me on the cheeke in reproch; they gather themselues together against me.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 God hath deliuered me to the vniust, and hath made mee to turne out of the way by the hands of the wicked.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 I was in welth, but he hath brought me to nought: he hath taken me by the necke, and beaten me, and set me as a marke for himselfe.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 His archers compasse mee rounde about: he cutteth my reines, and doth not spare, and powreth my gall vpon the ground.
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 He hath broken me with one breaking vpon another, and runneth vpon me like a gyant.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 I haue sowed a sackcloth vpon my skinne, and haue abased mine horne vnto the dust.
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 My face is withered with weeping, and the shadow of death is vpon mine eyes,
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 Though there be no wickednesse in mine hands, and my prayer be pure.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 O earth, couer not thou my blood, and let my crying finde no place.
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 For lo, now my witnesse is in the heauen, and my record is on hie.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 My friends speake eloquently against me: but mine eye powreth out teares vnto God.
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 Oh that a man might pleade with God, as man with his neighbour!
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 For the yeeres accounted come, and I shall go the way, whence I shall not returne.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
