Job 14
1 Man that is borne of woman, is of short continuance, and full of trouble.
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 He shooteth foorth as a flowre, and is cut downe: he vanisheth also as a shadowe, and continueth not.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 And yet thou openest thine eyes vpon such one, and causest me to enter into iudgement with thee.
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Who can bring a cleane thing out of filthinesse? there is not one.
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Are not his dayes determined? the nober of his moneths are with thee: thou hast appointed his boundes, which he can not passe.
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Turne from him that he may cease vntill his desired day, as an hyreling.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 For there is hope of a tree, if it bee cut downe, that it will yet sproute, and the branches thereof will not cease.
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Though the roote of it waxe olde in the earth, and the stocke thereof be dead in ye ground,
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 Yet by the sent of water it will bud, and bring foorth boughes like a plant.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 But man is sicke, and dyeth, and man perisheth, and where is he?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 As the waters passe from the sea, and as the flood decayeth and dryeth vp,
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 So man sleepeth and riseth not: for hee shall not wake againe, nor be raised from his sleepe till the heauen be no more.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 Oh that thou wouldest hide me in the graue, and keepe me secret, vntill thy wrath were past, and wouldest giue me terme, and remember me. (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 If a man die, shall he liue againe? All the dayes of mine appointed time will I waite, till my changing shall come.
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Thou shalt call me, and I shall answere thee: thou louest the worke of thine own hands.
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 But nowe thou nombrest my steppes, and doest not delay my sinnes.
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Mine iniquitie is sealed vp, as in a bagge, and thou addest vnto my wickednesse.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 And surely as the mountaine that falleth, commeth to nought, and the rocke that is remooued from his place:
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 As the water breaketh the stones, when thou ouerflowest the things which growe in the dust of ye earth: so thou destroyest ye hope of man.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Thou preuailest alway against him, so that he passeth away: he changeth his face when thou castest him away.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 And he knoweth not if his sonnes shall be honourable, neither shall he vnderstand concerning them, whether they shalbe of lowe degree,
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 But while his flesh is vpon him, he shall be sorowfull, and while his soule is in him, it shall mourne.
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
