Job 10
1 My soule is cut off though I liue: I wil leaue my complaint vpon my selfe, and wil speake in the bitternesse of my soule.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 I will say vnto God, Condemne mee not: shew me, wherefore thou contendest with mee.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Thinkest thou it good to oppresse me, and to cast off the labour of thine handes, and to fauour the counsel of the wicked?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Hast thou carnall eyes? or doest thou see as man seeth?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Are thy dayes as mans dayes? or thy yeres, as the time of man,
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 That thou inquirest of mine iniquitie, and searchest out my sinne?
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 Thou knowest that I can not do wickedly: for none can deliuer me out of thine hand.
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 Thine handes haue made me, and fashioned mee wholy rounde about, and wilt thou destroy me?
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Remember, I pray thee, that thou hast made me as the clay, and wilt thou bring me into dust againe?
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Hast thou not powred me out as milke? and turned me to cruds like cheese?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 Thou hast clothed me with skin and flesh, and ioyned me together with bones and sinewes.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Thou hast giuen me life, and grace: and thy visitation hath preserued my spirit.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 Though thou hast hid these things in thine heart, yet I knowe that it is so with thee.
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 If I haue sinned, then thou wilt streightly looke vnto me, and wilt not holde mee giltlesse of mine iniquitie.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 If I haue done wickedly, wo vnto me: if I haue done righteously, I will not lift vp mine head, being full of confusion, because I see mine affliction.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 But let it increase: hunt thou me as a lyon: returne and shew thy selfe marueilous vpon me.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Thou renuest thy plagues against me, and thou increasest thy wrath against me: changes and armies of sorowes are against me.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 Wherfore then hast thou brought me out of the wombe? Oh that I had perished, and that none eye had seene me!
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 And that I were as I had not bene, but brought from the wombe to the graue!
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Are not my dayes fewe? let him cease, and leaue off from me, that I may take a litle comfort,
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 Before I goe and shall not returne, euen to the land of darkenesse and shadow of death:
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 Into a land, I say, darke as darknes it selfe, and into the shadow of death, where is none order, but the light is there as darkenesse.
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
