Hebrews 2
1 Wherefore wee ought diligently to giue heede to the thinges which wee haue heard, lest at any time we runne out.
Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да го изгубим някога.
2 For if the worde spoken by Angels was stedfast, and euery transgression, and disobedience receiued a iust recompence of reward,
Защото словото изговорено чрез ангели стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,
3 How shall we escape, if we neglect so great saluation, which at the first began to be preached by the Lord, and afterward was confirmed vnto vs by them that heard him,
то как ще избегнем ние, ако пренебрегваме едно толкова велико спасение, което отначало прогласено он Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха чули:
4 God bearing witnes thereto, both with signes and wonders, and with diuers miracles, and gifts of the holy Ghost, according to his owne will?
като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни, велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?
5 For he hath not put in subiection vnto the Angels the world to come, whereof we speake.
Защото не на ангели подчини бъдещия свят, за който говорим;
6 But one in a certaine place witnessed, saying, What is man, that thou shouldest bee mindefull of him? or the sonne of man, that thou wouldest consider him?
но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?
7 Thou madest him a litle inferiour to ye Angels: thou crownedst him with glory and honour, and hast set him aboue the workes of thine hands.
Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;
8 Thou hast put all things in subiection vnder his feete. And in that he hath put all things in subiection vnder him, he left nothing that should not be subiect vnto him. But we yet see not all things subdued vnto him,
Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.
9 But we see Iesus crowned with glory and honour, which was made litle inferiour to the Angels, through the suffering of death, that by Gods grace he might taste death for all men.
Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.
10 For it became him, for whome are all these thinges, and by whome are all these things, seeing that hee brought many children vnto glory, that he should consecrate the Prince of their saluation through afflictions.
Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.
11 For he that sanctifieth, and they which are sanctified, are all of one: wherefore he is not ashamed to call them brethren,
Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.
12 Saying, I will declare thy Name vnto my brethren: in the middes of the Church will I sing praises to thee.
казвайки: "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието";
13 And againe, I will put my trust in him. And againe, Beholde, here am I, and the children which God hath giuen me.
и пак:
14 Forasmuch then as the children are partakers of flesh and blood, he also himselfe likewise tooke part with them, that hee might destroye through death, him that had the power of death, that is the deuil,
И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола,
15 And that he might deliuer all them, which for feare of death were all their life time subiect to bondage.
и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.
16 For he in no sort tooke on him the Angels nature, but hee tooke on him the seede of Abraham.
(Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство).
17 Wherefore in all things it behoued him to be made like vnto his brethren, that hee might be mercifull, and a faithfull hie Priest in things concerning God, that he might make reconciliation for the sinnes of the people.
Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.
18 For in that he suffered, and was tempted, he is able to succour them that are tempted.
Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.
