Hebrews 10
1 For the Law hauing the shadowe of good things to come, and not the very image of the things, can neuer with those sacrifices, which they offer yeere by yeere continually, sanctifie the commers thereunto.
Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.
2 For would they not then haue ceased to haue bene offered, because that the offerers once purged, should haue had no more conscience of sinnes?
Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.
3 But in those sacrifices there is a remembrance againe of sinnes euery yeere.
Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.
4 For it is vnpossible that the blood of bulles and goates should take away sinnes.
Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.
5 Wherefore when he commeth into the world, he saith, Sacrifice and offring thou wouldest not: but a body hast thou ordeined me.
Затова Христос, като влиза в света, казва:
6 In burnt offerings, and sinne offrings thou hast had no pleasure.
Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.
7 Then I sayd, Lo, I come (In the beginning of the booke it is written of me) that I should doe thy will, O God.
Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже".
8 Aboue, when he sayd, Sacrifice and offring, and burnt offrings, and sinne offrings thou wouldest not haue, neither hadst pleasure therein (which are offered by the Lawe)
Като казва първо: " Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),
9 Then sayd he, Lo, I come to doe thy wil, O God, he taketh away the first, that he may stablish the second.
после казва: " Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.
10 By the which wil we are sanctified, euen by the offring of the body of Iesus Christ once made.
С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло еднаж за винаги.
11 And euery Priest standeth dayly ministring, and oft times offreth one maner of offring, which can neuer take away sinnes:
И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;
12 But this man after he had offered one sacrifice for sinnes, sitteth for euer at the right hand of God,
но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога.
13 And from hencefoorth tarieth, till his enemies be made his footestoole.
та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.
14 For with one offering hath he consecrated for euer them that are sanctified.
Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.
15 For the holy Ghost also beareth vs record: for after that he had sayd before,
А и Светия Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал:
16 This is the Testament that I will make vnto them after those dayes, sayth the Lord, I wil put my Lawes in their heart, and in their mindes I will write them.
"Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърдцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя:
17 And their sinnes and iniquities will I remember no more.
"И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".
18 Nowe where remission of these things is, there is no more offering for sinne.
А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.
19 Seeing therefore, brethren, that by the blood of Iesus we may be bolde to enter into the Holy place,
И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,
20 By the newe and liuing way, which hee hath prepared for vs, through the vaile, that is, his flesh:
през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,
21 And seeing we haue an hie Priest, which is ouer the house of God,
и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 Let vs drawe neere with a true heart in assurance of faith, our hearts being pure from an euill conscience,
нека пристъпваме с искрено сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест ( Или: Поръсена от нечиста съвест ) и с тяло измито в чиста вода;
23 And washed in our bodies with pure water, let vs keepe the profession of our hope, without wauering, (for he is faithfull that promised)
нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;
24 And let vs consider one another, to prouoke vnto loue, and to good workes,
и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,
25 Not forsaking the fellowship that we haue among our selues, as the maner of some is: but let vs exhort one another, and that so much the more, because ye see that the day draweth neere.
като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
26 For if we sinne willingly after that we haue receiued and acknowledged that trueth, there remaineth no more sacrifice for sinnes,
Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27 But a fearefull looking for of iudgement, and violent fire, which shall deuoure the aduersaries.
но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
28 He that despiseth Moses Law, dieth without mercy vnder two, or three witnesses:
Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;
29 Of howe much sorer punishment suppose ye shall hee be worthy, which treadeth vnder foote the Sonne of God, and counteth the blood of the Testament as an vnholy thing, wherewith he was sanctified, and doeth despite the Spirit of grace?
тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30 For we know him that hath sayd, Vengeance belongeth vnto mee: I will recompense, saith the Lord. And againe, The Lord shall iudge his people.
Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
31 It is a fearefull thing to fall into the hands of the liuing God.
Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.
32 Nowe call to remembrance the dayes that are passed, in the which, after ye had receiued light, ye endured a great fight in afflictions,
Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,
33 Partly while yee were made a gazing stocke both by reproches and afflictions, and partly while ye became companions of them which were so tossed to and from.
кога опозорявани с хули и оскръбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.
34 For both ye sorowed with mee for my bonds, and suffered with ioy the spoyling of your goods, knowing in your selues howe that ye haue in heauen a better, and an enduring substance.
Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.
35 Cast not away therefore your confidence which hath great recompense of reward.
И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.
36 For ye haue neede of patience, that after ye haue done the will of God, ye might receiue the promise.
Защото ви е нуждно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
37 For yet a very litle while, and hee that shall come, will come, and will not tary.
"Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.
38 Nowe the iust shall liue by faith: but if any withdrawe himselfe, my soule shall haue no pleasure in him.
А който е праведен пред Мене ( Гръцки: Моя праведник ), ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".
39 But we are not they which withdrawe our selues vnto perdition, but follow faith vnto the conseruation of the soule.
Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.
