Galatians 2
1 Then fourteene yeeres after, I went vp againe to Hierusalem with Barnabas, and tooke with me Titus also.
Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.
2 And I went vp by reuelation, and declared vnto them that Gospel which I preach among the Gentiles, but particularly to them that were the chiefe, least by any meanes I should runne, or had runne in vaine:
(А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.
3 But neither yet Titus which was with me, though he were a Grecian, was compelled to be circumcised,
Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;
4 To wit, for the false brethren which were craftily sent in, and crept in priuily to spie out our libertie, which we haue in Christ Iesus, that they might bring vs into bondage.
и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;
5 To whom we gaue not place by subiection for an houre, that the trueth of the Gospel might continue with you.
на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.
6 But by them which seemed to be great, I was not taught (whatsoeuer they were in time passed, I am nothing the better: God accepteth no mans person) for they that are the chiefe, did adde nothing to me aboue that I had.
А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека),
7 But contrariwise, when they saw that ye Gospel ouer ye vncircumcision was comitted vnto me, as the Gospel ouer ye circumcision was vnto Peter:
а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,
8 (For he that was mightie by Peter in the Apostleship ouer the circumcision, was also mightie by me toward the Gentiles)
(защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците),
9 And when Iames, and Cephas, and Iohn, knew of the grace that was giuen vnto me, which are counted to be pillars, they gaue to me and to Barnabas the right hands of fellowship, that we should preach vnto the Gentiles, and they vnto the Circumcision,
и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.
10 Warning onely that we should remember the poore: which thing also I was diligent to doe.
Искаха само да помним сиромасите,
11 And when Peter was come to Antiochia, I withstood him to his face: for he was to be condemned.
А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.
12 For before that certaine came from Iames, he ate with the Gentiles: but when they were come, he withdrew and separated himselfe, fearing them which were of the Circumcision.
Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от образованите.
13 And the other Iewes played the hypocrites likewise with him, in so much that Barnabas was led away with them by that their hypocrisie.
И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 But when I saw, that they went not ye right way to the trueth of ye Gospel, I sayd vnto Peter before all men, If thou being a Iewe, liuest as the Gentiles, and not like the Iewes, why constrainest thou the Gentiles to doe like the Iewes?
Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
15 We which are Iewes by nature, and not sinners of the Gentiles,
Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците
16 Knowe that a man is not iustified by the works of the Law, but by ye faith of Iesus Christ, euen we, I say, haue beleeued in Iesus Christ, that we might be iustified by the faith of Christ, and not by the workes of the Lawe, because that by the workes of the Lawe, no flesh shalbe iustified.
като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа,
17 If then while we seeke to be made righteous by Christ, we our selues are found sinners, is Christ therefore the minister of sinne? God forbid.
Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
18 For if I build againe the things that I haue destroyed, I make my selfe a trespasser.
Защото, ако градя отново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.
19 For I through the Lawe am dead to the Lawe, that I might liue vnto God.
Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
20 I am crucified with Christ, but I liue, yet not I any more, but Christ liueth in me: and in that that I now liue in the flesh, I liue by the faith in the Sonne of God, who hath loued me, and giuen him selfe for me.
Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
21 I doe not abrogate the grace of God: for if righteousnes be by the Lawe, then Christ dyed without a cause.
Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.
