Esther 8
1 The same day did King Ahashuerosh giue the house of Haman the aduersarie of the Iewes vnto the Queene Ester. and Mordecai came before the King: for Ester tolde what hee was vnto her.
В същия ден цар Асуир даде на царица Естир дома на неприятеля на юдеите Аман. И Мардохей дойде пред царя, защото Естир бе явила що й беше той.
2 And the King tooke off his ring, which he had taken from Haman, and gaue it vnto Mordecai: and Ester set Mordecai ouer the house of Haman.
И царят извади пръстена си, който бе взел от Амана, и го даде на Мардохея. А Естир постави Мардохея над Амановия дом.
3 And Ester spake yet more before the King, and fell downe at his feete weeping, and besought him that he would put away the wickednes of Haman the Agagite, and his deuice that he had imagined against the Iewes.
Тогава Естир говори пак пред царя, паднала в нозете му, и моли му се със сълзи да отстрани злото скроено от агагеца Аман и замисленото, което беше наредил с хитрост против юдеите.
4 And the King held out the golden scepter toward Ester. Then arose Ester, and stood before the King,
И царят простря златния скиптър към Естир; и тъй, Естир се изправи, застана пред царя, и рече:
5 And sayd, If it please the King, and if I haue found fauour in his sight, and the thing be acceptable before the King, and I please him, let it be written, that the letters of the deuice of Haman the sonne of Ammedatha the Agagite may be called againe, which he wrote to destroy the Iewes, that are in all the Kings prouinces.
Ако е угодно на царя, и ако съм придобила неговото благоволение, и това се види право на царя, и ако съм му угодна, нека се пише да се отмени писаното в писмата придобити с хитрост от агегеца Аман, син на Амедата, който писа, за да се погубят юдеите по всичките области на царя;
6 For how can I suffer and see the euil, that shall come vnto my people? Or howe can I suffer and see the destruction of my kinred?
защото как бих могла да търпя да видя злото, което би сполетяло людете ми? или как бих могла да търпя да видя изтреблението на рода си?
7 And the King Ahashuerosh sayde vnto the Queene Ester, and to Mordecai the Iewe, Behold, I haue giuen Ester the house of Haman, whome they haue hanged vpon the tree, because he layd hand vpon the Iewes.
Тогава цар Асуир каза на царица Естир и на юдеите Мардохей: Ето, дадох на Естир дома на Амана; и него обесих на бесилката, защото простря ръката си против юдеите.
8 Write yee also for the Iewes, as it liketh you in the Kinges name, and seale it with the Kings ring (for the writings written in the Kings name, and sealed with the Kings ring, may no man reuoke)
Пишете, прочее, и вие на юдеите каквото обичате, в името на царя, и подпечатайте го с царския пръстен; защото писмо писано в името на царя и подпечатано с царския пръстен не се отменява.
9 Then were the Kings Scribes called at the same time, euen in the thirde moneth, that is the moneth Siuan, on the three and twentieth day thereof: and it was written, according to all as Mordecai commanded, vnto the Iewes and to the princes, and captaines, and rulers of the prouinces, which were from India euen vnto Ethiopia, an hundreth and seuen and twentie prouinces, vnto euery prouince, according to the writing thereof, and to euery people after their speache, and to the Iewes, according to their writing, and according to their language.
Тогава в третия месец, който е месец Сиван, на двадесет и третия му ден, царските секретари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Мардохей, на юдеите, и на сатрапите, и на управителите и първенците на областите, които бяха от Индия до Етиопия, сто и двадесет и седем области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, и на юдеите според азбуката им и според езика им.
10 And hee wrote in the King Ahashuerosh name, and sealed it with the Kings ring: and he sent letters by postes on horsebacke and that rode on beastes of price, as dromedaries and coltes of mares.
И Мардохей писа от името на цар Асуира, и подпечати го с царския пръстен, и изпрати писмата с бързоходци, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, от отборни кобили,
11 Wherein the King graunted the Iewes (in what cities so euer they were) to gather theselues together, and to stand for their life, and to roote out, to slay and to destroy al the power of the people and of the prouince that vexed them, both children and women, and to spoyle their goods:
чрез които писма царят разреши на юдеите, във всеки град, гдето се намираха, да се съберат да станат за живота си, да погубят, да избият и да изтребят всичката сила на ония люде и на оная област, които биха ги нападнали заедно с децата и жените им, и да разграбят имота им,
12 Vpon one day in all the prouinces of King Ahashuerosh, euen in the thirteenth day of the twelft moneth, which is the moneth Adar.
и това в един ден, по всичките области на цар Асуира, сиреч, в тринадесетия ден от дванадесетия месец, който е месец Адар.
13 The copie of the writing was, howe there should be a commandement giuen in all and euery prouince, published among all the people, and that the Iewes should be ready against that day to auenge themselues on their enemies.
Препис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тая заповед по всяка област, се обнародва между всичките племена, за да бъдат готови юдеите за оня ден да въздадат на неприятелите си.
14 So the postes rode vpon beasts of price, and dromedaries, and went forth with speede, to execute the Kings commandement, and the decree was giuen at Shushan the palace.
И бързоходците, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, излязоха бърже, тикани от царската заповед. И указът се издаде в столицата Суса.
15 And Mordecai went out from the King in royall apparell of blewe, and white, and with a great crowne of gold, and with a garment of fine linen and purple, and the citie of Shushan reioyced and was glad.
А Мардохей излезе от присъствието на царя в царските дрехи, сини и бели, и с голяма златна корона, и с висонена и морава мантия; и град Суса се радваше и се веселеше.
16 And vnto the Iewes was come light and ioy and gladnes, and honour.
И юдеите имаха светлина и веселие, радост и слава.
17 Also in all and euery prouince, and in al and euery citie and place, where the Kings commandement and his decree came, there was ioy and gladnes to the Iewes, a feast and good day, and many of the people of the land became Iewes: for the feare of the Iewes fell vpon them.
И във всяка област и във всеки град, гдето стигна царската заповед и указ, юдеите имаха радост и веселие, пируване и добър ден. И мнозина от людете на земята станаха юдеи; защото страх от юдеите ги обзе.
