Ecclesiastes 6
1 There is an euill, which I sawe vnder the sunne, and it is much among men:
Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:
2 A man to whom God hath giuen riches and treasures and honour, and he wanteth nothing for his soule of all that it desireth: but God giueth him not power to eate thereof, but a strange man shall eate it vp: this is vanitie, and this is an euill sicknesse.
Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото обаче Бог не дава власт да яде от тях. Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.
3 If a man beget an hundreth children and liue many yeeres, and the dayes of his yeeres be multiplied, and his soule be not satisfied with good things, and he be not buried, I say that an vntimely fruite is better then he.
Ако роди човек сто чада. И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му не се насити с благо, И още той не приема прилично погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;
4 For he commeth into vanitie and goeth into darkenesse: and his name shall be couered with darkenesse.
Защото това е дошло в нищожество, и отива в тъмнина; И името му се покрива с тъмнина;
5 Also he hath not seene ye sunne, nor knowen it: therefore this hath more rest then the other.
При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало нищо, - По-добре е на това, отколкото на оногоз.
6 And if he had liued a thousand yeeres twise tolde, and had seene no good, shall not all goe to one place?
Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, - Не отиват ли те всички в едно място?
7 All the labour of man is for his mouth: yet the soule is not filled.
Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.
8 For what hath the wise man more then the foole? what hath the poore that knoweth how to walke before the liuing?
Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?
9 The sight of ye eye is better then to walke in ye lustes: this also is vanitie, and vexation of spirit.
По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.
10 What is that that hath bene? the name thereof is nowe named: and it is knowen that it is man: and he cannot striue with him that is stronger then he.
Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек, (Или: Адам, т. е. Червеникав - направен от червената пръст) Не може да се състезава с по-силния от него.
11 Surely there be many things that increase vanitie: and what auaileth it man?
Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза на човека?
12 For who knoweth what is good for man in the life and in the nomber of the dayes of the life of his vanitie, seeing he maketh them as a shadowe? For who can shewe vnto man what shall be after him vnder the sunne?
Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот, Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?
