Ecclesiastes 4
1 So I turned and considered all the oppressions that are wrought vnder the sunne, and beholde the teares of the oppressed, and none comforteth them: and lo, the strength is of the hand of them that oppresse them, and none comforteth them.
Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,
2 Wherefore I praysed the dead which now are dead, aboue the liuing, which are yet aliue.
За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;
3 And I count him better then them both, which hath not yet bin: for he hath not seene the euill workes which are wrought vnder the sunne.
А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
4 Also I beheld all trauaile, and all perfection of workes that this is ye enuie of a man against his neighbour: this also is vanitie and vexation of spirit.
Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.
5 The foole foldeth his hands, and eateth vp his owne flesh.
Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,
6 Better is an handfull with quietnesse, then two handfuls with labour and vexation of spirit.
И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.
7 Againe I returned, and sawe vanitie vnder the sunne.
Тогава изново видях само суета под слънцето.
8 There is one alone, and there is not a second, which hath neither sonne nor brother, yet is there none end of all his trauaile, neither can his eye be satisfied with riches: neither doeth he thinke, For whome doe I trauaile and defraude my soule of pleasure? this also is vanitie, and this is an euill trauaile.
Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
9 Two are better then one: for they haue better wages for their labour.
По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;
10 For if they fal, the one wil lift vp his felow: but wo vnto him that is alone: for he falleth, and there is not a second to lift him vp.
Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.
11 Also if two sleepe together, then shall they haue heate: but to one how should there be heate?
И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък?
12 And if one ouercome him, two shall stand against him: and a threefolde coard is not easily broken.
И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.
13 Better is a poore and wise childe, then an olde and foolish King, which will no more be admonished.
По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;
14 For out of the prison he commeth forth to reigne: when as he that is borne in his kingdome, is made poore.
Защото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.
15 I behelde all the liuing, which walke vnder the sunne, with the second childe, which shall stand vp in his place.
Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
16 There is none ende of all the people, nor of all that were before them, and they that come after, shall not reioyce in him: surely this is also vanitie and vexation of spirit.
Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.
