Ecclesiastes 10
1 Dead flies cause to stinke, and putrifie the ointment of the apoticarie: so doeth a litle follie him that is in estimation for wisedome, and for glorie.
Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
2 The heart of a wise man is at his right hand: but the heart of a foole is at his left hand.
Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
3 And also when the foole goeth by the way, his heart faileth, and he telleth vnto all that he is a foole.
Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
4 If the spirite of him that ruleth, rise vp against thee, leaue not thy place: for gentlenes pacifieth great sinnes.
Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
5 There is an euil that I haue seene vnder the sunne, as an errour that proceedeth from the face of him that ruleth.
Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
6 Follie is set in great excellencie, and the riche set in the lowe place.
Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
7 I haue seene seruants on horses, and princes walking as seruants on the ground.
Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
8 He that diggeth a pit, shall fal into it, and he that breaketh the hedge, a serpent shall bite him.
Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
9 He that remooueth stones, shall hurt himselfe thereby, and hee that cutteth wood, shall be in danger thereby.
Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
10 If the yron be blunt, and one hath not whet the edge, he must then put to more strength: but the excellencie to direct a thing is wisedome.
Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
11 If the serpent bite, when he is not charmed: no better is a babbler.
Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
12 The words of ye mouth of a wise man haue grace: but the lippes of a foole deuoure himselfe.
Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
13 The beginning of the wordes of his mouth is foolishnesse, and the latter ende of his mouth is wicked madnesse.
Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
14 For the foole multiplieth woordes, saying, Man knoweth not what shall be: and who can tell him what shall be after him?
Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
15 The labour of the foolish doeth wearie him: for he knoweth not to goe into the citie.
Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
16 Woe to thee, O lande, when thy King is a childe, and thy princes eate in the morning.
Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
17 Blessed art thou, O land, when thy King is the sonne of nobles, and thy princes eate in time, for strength and not for drunkennesse.
Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
18 By slouthfulnes the roofe of the house goeth to decaie, and by the ydlenesse of the handes the house droppeth through.
От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
19 They prepare bread for laughter, and wine comforteth the liuing, but siluer answereth to all.
Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
20 Curse not the King, no not in thy thought, neither curse the rich in thy bed chamber: for the foule of the heauen shall carie the voice, and that which hath wings, shall declare the matter.
Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
