Acts 7
1 Then sayd the chiefe Priest, Are these things so?
О и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост преди Египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.
2 And he sayd, Ye men, brethren and Fathers, hearken. That God of glory appeared vnto our father Abraham, while he was in Mesopotamia, before he dwelt in Charran,
А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраама когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече,
3 And said vnto him, Come out of thy countrey, and from thy kindred, and come into the land, which I shall shewe thee.
О И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.
4 Then came he out of the land of the Chaldeans, and dwelt in Charran. And after that his father was dead, God brought him from thence into this land, wherein ye now dwell,
Тогава той излезе от Халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.
5 And hee gaue him none inheritance in it, no, not the bredth of a foote: yet he promised that he would giue it to him for a possession, and to his seede after him, when as yet hee had no childe.
И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.
6 But God spake thus, that his seede should be a soiourner in a strange land: and that they should keepe it in bondage, and entreate it euill foure hundreth yeeres.
И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, дето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.
7 But the nation to whome they shall be in bondage, will I iudge, sayth God: and after that, they shall come forth and serue me in this place.
Но аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват: и подир това ще излязат и ще ми служат на това място.
8 Hee gaue him also the couenant of circumcision: and so Abraham begate Isaac, and circumcised him the eight day: and Isaac begate Iacob, and Iacob the twelue Patriarkes.
И му даде в завет обрязването; и така Авраам роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаака роди Якова, а Яков дванадесетте патриарси.
9 And the Patriarkes moued with enuie, solde Ioseph into Egypt: but God was with him,
А патриарсите завидяха на Йосифа та го продадоха в Египет; Бог обаче беше с него,
10 And deliuered him out of all his afflictions, and gaue him fauour and wisdome in the sight of Pharao King of Egypt, who made him gouernour ouer Egypt, and ouer his whole house.
и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.
11 Then came there a famine ouer all the land of Egypt and Chanaan, and great affliction, that our fathers found no sustenance.
И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.
12 But when Iacob heard that there was corne in Egypt, he sent our fathers first:
А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;
13 And at the second time, Ioseph was knowen of his brethren, and Iosephs kindred was made knowen vnto Pharao.
и на втория път Йосиф се опозна на братята си, и Йосифовия род стана известен на Фараона.
14 Then sent Ioseph and caused his father to be brought, and all his kindred, euen threescore and fifteene soules.
Йосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.
15 So Iacob went downe into Egypt, and he dyed, and our fathers,
И тъй Яков слезе в Египет, дето умря, той и бащите ни;
16 And were remoued into Sychem, and were put in the sepulchre, that Abraham had bought for money of the sonnes of Emor, sonne of Sychem.
и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.
17 But when the time of the promise drewe neere, which God had sworne to Abraham, the people grewe and multiplied in Egypt,
А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете бяха нарасли и се умножили в Египет,
18 Till another King arose, which knewe not Ioseph.
докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосифа.
19 The same dealt subtilly with our kindred, and euill entreated our fathers, and made them to cast out their yong children, that they should not remaine aliue.
Той с коварно постъпване против нашия род дотолкова притесняваше бащите ни, щото да хвърля децата им за да не остават живи.
20 The same time was Moses borne, and was acceptable vnto God, which was nourished vp in his fathers house three moneths.
В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете, и когото храниха три месеца в бащиния му дом.
21 And when he was cast out, Pharaohs daughter tooke him vp, and nourished him for her owne sonne.
И когато го хвърлиха, фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.
22 And Moses was learned in all the wisdome of the Egyptians, and was mightie in wordes and in deedes.
И Моисей биде научен на всичката Египетска мъдрост; и бе силен в слово и в дело.
23 Nowe when he was full fourtie yeere olde, it came into his heart to visite his brethren, the children of Israel.
А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си Изриляните.
24 And whe he saw one of them suffer wrong, he defended him, and auenged his quarell that had the harme done to him, and smote the Egyptian.
И бидейки, един от тях онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази Египтянина.
25 For hee supposed his brethren would haue vnderstand, that God by his hande should giue them deliuerance: but they vnderstoode it not.
мислейки, че братята му ще разберат какво Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те не разбраха.
26 And the next day, he shewed himselfe vnto them as they stroue, and woulde haue set them at one againe, saying, Syrs, ye are brethren: why doe ye wrong one to another?
На утрешния ден той им се яви когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза, Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един, друг?
27 But he that did his neighbour wrong, thrust him away, saying, Who made thee a prince, and a iudge ouer vs?
А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече, Кой те е поставил началник и съдия над нас?
28 Wilt thou kill mee, as thou diddest the Egyptian yesterday?
И мене ли искаш да убиеш както уби вчера Египтянина?
29 Then fled Moses at that saying, and was a stranger in the land of Madian, where he begate two sonnes.
Поради тая дума, Мойсей побягна, и стана пришелец в Мадиамската земя, дето роди двама сина.
30 And when fourtie yeres were expired, there appeared to him in the wildernes of mout Sina, an Angel of the Lord in a flame of fire, in a bush.
И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел [Господен] в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.
31 And when Moses sawe it, hee wondred at the sight: and as he drew neere to consider it, the voyce of the Lord came vnto him, saying,
А Мойсей, като видя гледката, почуди и се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господ,
32 I am the God of thy fathers, the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Iacob. Then Moses trembled, and durst not behold it.
"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.
33 Then the Lord said to him, Put off thy shoes from thy feete: for the place where thou standest, is holy ground.
И Господ му рече, "изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.
34 I haue seene, I haue seene the affliction of my people, which is in Egypt, and I haue heard their groning, and am come downe to deliuer them: and nowe come, and I will sende thee into Egypt.
Видях, видях злостраданието на людете, които са в Египет, чух стенанието им, слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".
35 This Moses whome they forsooke, saying, Who made thee a prince and a iudge? the same God sent for a prince, and a deliuerer by the hand of the Angel, which appeared to him in the bush.
Този Моисей, когото бяха отказали да приемат като му рекоха, Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.
36 Hee brought them out, doing wonders, and miracles in the land of Egypt, and in the red sea, and in the wildernes fourtie yeeres.
Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море, и в пустинята през четиридесет години.
37 This is that Moses, which saide vnto the children of Israel, A Prophet shall the Lord your God raise vp vnto you, euen of your brethren, like vnto me: him shall ye heare.
Това е същия Моисей, който рече на израиляните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене".
38 This is he that was in the Congregation, in the wildernes with the Angell, which spake to him in mount Sina, and with our fathers, who receiued the liuely oracles to giue vnto vs.
Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;
39 To whom our fathers would not obey, but refused, and in their hearts turned backe againe into Egypt:
когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,
40 Saying vnto Aaron, Make vs gods that may goe before vs: for we knowe not what is become of this Moses that brought vs out of the land of Egypt.
казвайки на Аарона, "Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".
41 And they made a calfe in those dayes, and offered sacrifice vnto the idole, and reioyced in the workes of their owne handes.
И през ония дни те си направиха теле, и принесоха жертва на идола, и се веселяха в това, което техните ръце бяха направили.
42 Then God turned himselfe away, and gaue them vp to serue the host of heauen, as it is written in the booke of the Prophets, O house of Israel, haue ye offred to me slaine beasts and sacrifices by the space of fourtie yeres in the wildernes?
Затова Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?
43 And ye tooke vp the tabernacle of Moloch, and the starre of your god Remphan, figures, which ye made to worship them: therefore I will carie you away beyond Babylon.
Напротив, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които си направихте за да им се кланяте; Затова ще ви преселя оттатък Вавилон".
44 Our fathers had the tabernacle of witnes, in the wildernes, as hee had appointed, speaking vnto Moses, that he should make it according to the fashion that he had seene.
Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда оня, който каза на Мойсея да я направи по образа който бе видял;
45 Which tabernacle also our fathers receiued, and brought in with Iesus into the possession of the Gentiles, which God draue out before our fathers, vnto the dayes of Dauid:
която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи: и така стоеше до дните на Давида,
46 Who found fauour before God, and desired that hee might finde a tabernacle for the God of Iacob.
който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.
47 But Salomon built him an house.
А Соломон му построи дом.
48 Howbeit the most High dwelleth not in temples made with handes, as saith the Prophet,
Но всевишния не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророка:
49 Heauen is my throne, and earth is my footestoole: what house wil ye build for me, saith the Lord? or what place is it that I should rest in?
"Небето ми е престол, А земята е мое подножие; Какъв дом ще построите за мене? Казва Господ, Или какво е мястото за моя покой?"
50 Hath not mine hand made all these things?
Не направи ли моята ръка всичко това?
51 Ye stiffenecked and of vncircumcised heartes and eares, ye haue alwayes resisted the holy Ghost: as your fathers did, so do you.
Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.
52 Which of the Prophets haue not your fathers persecuted? and they haue slaine them, which shewed before of the comming of that Iust, of whome ye are now the betrayers and murtherers,
Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на тогова Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци,
53 Which haue receiued the Lawe by the ordinance of Angels, and haue not kept it.
вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.
54 But when they heard these thinges, their heartes brast for anger, and they gnashed at him with their teeth.
А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд, и те скърцаха със зъби на него.
55 But he being full of the holy Ghost, looked stedfastly into heauen, and sawe the glory of God, and Iesus standing at the right hand of God,
А Стефан, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;
56 And said, Beholde, I see the heauens open, and the Sonne of man standing at the right hand of God.
И Рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.
57 Then they gaue a shoute with a loude voyce, and stopped their eares, and ranne vpon him violently all at once,
Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.
58 And cast him out of the citie, and stoned him: and the witnesses layd downe their clothes at a yong mans feete, named Saul.
И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.
59 And they stoned Steuen, who called on God, and said, Lord Iesus, receiue my spirit.
И хвърлиха камъни върху Стефана, който призоваваше Христа, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.
60 And he kneeled downe, and cried with a loude voyce, Lord, laye not this sinne to their charge. And when he had thus spoken, he slept.
И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.
