Acts 27
1 Now when it was concluded, that we should sayle into Italie, they deliuered both Paul, and certaine other prisoners vnto a Centurion named Iulius, of the band of Augustus.
И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и някои други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.
2 And we entred into a ship of Adramyttium purposing to saile by the coastes of Asia, and launched foorth, and had Aristarchus of Macedonia, a Thessalonian, with vs.
И като се качихме на един Адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай Азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.
3 And the next day we arriued at Sidon: and Iulius courteously entreated Paul, and gaue him libertie to go vnto his friends, that they might refresh him.
На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си за да му пригодят.
4 And from thence we launched, and sayled hard by Cyprus, because ye windes were contrarie.
и оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.
5 Then sayled we ouer the sea by Cilicia, and Pamphilia, and came to Myra, a citie in Lycia.
И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в Ликийския град Мира.
6 And there the Centurion found a ship of Alexandria, sayling into Italie, and put vs therein.
Там стотникът намери един Александрийски кораб, който плуваше за Италия н тури ни в него.
7 And when we had sayled slowly many dayes, and scarce were come against Gnidum, because the winde suffered vs not, we sailed hard by Candie, neere to Salmone,
И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.
8 And with much adoe sayled beyond it, and came vnto a certaine place called the Faire hauens, neere vnto the which was the citie Lasea.
И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо при което бе град Ласей.
9 So when much time was spent, and sayling was now ieopardous, because also the Fast was nowe passed, Paul exhorted them,
Но като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им:
10 And sayde vnto them, Syrs, I see that this voiage will be with hurt and much damage, not of the lading and ship onely, but also of our liues.
Господа, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.
11 Neuertheles the Centurion beleeued rather the gouernour and the master of the ship, then those things which were spoken of Paul.
Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба отколкото на Павловите думи,
12 And because the hauen was not commodious to winter in, many tooke counsell to depart thence, if by any meanes they might attaine to Phenice, there to winter, which is an hauen of Candie, and lyeth toward the Southwest and by West, and Northwest and by West.
И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат оттам за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, Критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.
13 And when the Southerne winde blew softly, they supposing to atteine their purpose, loosed neerer, and sailed by Candie.
И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котва та плуваха близо покрай Крит.
14 But anon after, there arose by it a stormy winde called Euroclydon.
Но след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен Евраквилон;
15 And when the ship was caught, and could not resist the winde, we let her goe, and were caried away.
и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.
16 And we ran vnder a litle Yle named Clauda, and had much a doe to get the boat.
И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;
17 Which they tooke vp and vsed all helpe, vndergirding the ship, fearing least they should haue fallen into Syrtes, and they strake saile, and so were caried.
и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.
18 The next day when we were tossed with an exceeding tempest, they lightened the ship.
И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.
19 And the third day we cast out with our owne hands the tackling of the ship.
И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба.
20 And when neither sunne nor starres in many dayes appeared, and no small tempest lay vpon vs, all hope that we should be saued, was then taken away.
И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.
21 But after long abstinece, Paul stood forth in the mids of them, and said, Syrs, ye should haue hearkened to me, and not haue loosed from Candie: so should ye haue gained this hurt and losse.
А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да ни не постигнеше тая повреда и пагуба.
22 But now I exhort you to be of good courage: for there shalbe no losse of any mans life among you, saue of the ship onely.
Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само кораба;
23 For there stood by me this night the Angel of God, whose I am, and whome I serue,
защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, застана до мене тая нощ и рече,
24 Saying, Feare not, Paul: for thou must be brought before Cesar: and lo, God hath giuen vnto thee freely all that sayle with thee.
Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.
25 Wherefore, sirs, be of good courage: for I beleeue God, that it shall be so as it hath bene tolde me.
Затова, господа бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.
26 Howbeit, we must be cast into a certaine Iland.
Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
27 And when ye fourteenth night was come, as we were caried to and from in the Adriaticall sea about midnight, the shipmen deemed that some countrey approched vnto them,
А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.
28 And sounded, and found it twentie fathoms: and when they had gone a litle further, they sounded againe, and found fifteene fathoms.
И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега.
29 Then fearing least they should haue fallen into some rough places, they cast foure ancres out of the sterne, and wished that the day were come.
Затова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.
30 Nowe as the mariners were about to flee out of the ship, and had let downe the boat into the sea vnder a colour as though they would haue cast ankers out of the foreship,
И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,
31 Paul sayde vnto the Centurion and the souldiers, Except these abide in the ship, ye can not be safe.
Павел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави.
32 Then the souldiers cut off the ropes of the boat, and let it fall away.
Тогава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето.
33 And when it began to be day, Paul exhorted them all to take meate, saying, This is the fourteenth day that ye haue taried, and continued fasting, receiuing nothing:
А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.
34 Wherefore I exhort you to take meate: for this is for your safegarde: for there shall not an heare fall from the head of any of you.
Затуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.
35 And when he had thus spoken, hee tooke bread and gaue thankes to God, in presence of them all, and brake it, and began to eate.
И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде.
36 Then were they all of good courage, and they also tooke meate.
От това всички се ободриха, та ядоха и те.
37 Nowe we were in the ship in all two hundreth three score and sixteene soules.
И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.
38 And whe they had eaten ynough, they lightened the ship, and cast out the wheat into the sea.
И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.
39 And when it was day, they knewe not the countrey, but they spied a certaine creeke with a banke, into the which they were minded (if it were possible) to thrust in the ship.
И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.
40 So when they had taken vp the ankers, they committed the ship vnto the sea, and loosed the rudder bonds, and hoised vp the maine saile to the winde, and drewe to the shore.
И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега.
41 And when they fell into a place, where two seas met, they thrust in the ship: and the forepart stucke fast, and could not be moued, but the hinderpart was broken with the violence of the waues.
Но изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.
42 Then the souldiers counsell was to kill the prisoners, least any of them, when he had swomme out, should flee away.
И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.
43 But the Centurion willing to saue Paul, stayed them from this counsell, and commanded that they that coulde swimme, shoulde cast them selues first into the sea, and goe out to land:
Но стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо,
44 And the other, some on boardes, and some on certaine pieces of the ship: and so it came to passe that they came all safe to land.
а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата.
