2 Corinthians 10
1 Nowe I Paul my selfe beseech you by the meekenes, and gentlenes of Christ, which when I am present among you am base, but am bolde toward you being absent:
И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност, аз, който съм смирен когато съм между вас, а когато отсътствувам ставам смел към вас,
2 And this I require you, that I neede not to be bolde when I am present, with that same confidence, wherewith I thinke to bee bolde against some, which esteeme vs as though wee walked according to the flesh.
моля ви се, когато съм при вас да се не принудя да употребя смелост с оная увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които разчитат, че ние плътски се обхождаме.
3 Neuerthelesse, though wee walke in the flesh, yet we doe not warre after the flesh.
Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.
4 (For the weapons of our warrefare are not carnall, but mightie through God, to cast downe holdes)
Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.
5 Casting downe the imaginations, and euery high thing that is exalted against the knowledge of God, and bringing into captiuitie euery thought to the obedience of Christ,
Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христа.
6 And hauing ready the vengeance against all disobedience, when your obedience is fulfilled.
И готови сме да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.
7 Looke yee on things after the appearance? If any man trust in himselfe that hee is Christes, let him consider this againe of himself, that as he is Christes, euen so are we Christes.
Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднаж в себе си, че, както той е Христов, така и ние сме Христови.
8 For though I shoulde boast somewhat more of our authoritie, which the Lord hath giuen vs for edification, and not for your destruction, I should haue no shame.
Защото, ако бих се и нещо повечко похвалил с нашата власт, която Господ даде за назиданието ви, а не за разорението ви, не бих се засрамил.
9 This I say, that I may not seeme as it were to feare you with letters.
Обаче нека се не покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.
10 For the letters, sayeth hee, are sore and strong, but his bodily presence is weake, and his speache is of no value.
Понеже, казват някои, посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето нищожно.
11 Let such one thinke this, that such as wee are in woorde by letters, when we are absent, such wil we be also in deede, when we are present.
Такъв нека има предвид това, че, каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.
12 For wee dare not make our selues of the nomber, or to compare our selues to them, which praise themselues: but they vnderstand not that they measure themselues with themselues, and compare themselues with themselues.
Защото не смеем да считаме или сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.
13 But we wil not reioyce of things, which are not within our measure, but according to the measure of the line, whereof God hath distributed vnto vs a measure to attaine euen vnto you.
А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.
14 For we stretche not our selues beyonde our measure, as though wee had not attained vnto you: for euen to you also haue we come in preaching the Gospel of Christ,
Защото ние не се простираме чрезмерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.
15 Not boasting of things which are without our measure: that is, of other mens labours: and we hope, when your faith shall increase, to bee magnified by you according to our line aboundantly,
И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, тоест, с чужди трудове, но имаме надежда, че с растенето на вярата ви, ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,
16 And to preache the Gospel in those regions which are beyonde you: not to reioyce in another mans line, that is, in the thinges that are prepared alreadie.
така щото да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.
17 But let him that reioyceth, reioyce in the Lord.
А който се хвали, с Господа да се хвали.
18 For hee that praiseth himselfe, is not alowed, but he whome the Lord praiseth.
Защото не е одобрен тоя, който сам себе си препоръчва, но тоя, когото Господ препоръчва.
