1 Corinthians 10
1 Moreouer, brethren, I woulde not that yee shoulde bee ignorant, that all our fathers were vnder that cloude, and all passed through that sea,
Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,
2 And were all baptized vnto Moses, in that cloude, and in that sea,
и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,
3 And did all eat the same spiritual meat,
и всички да са яли от същата духовна храна,
4 And did all drinke the same spirituall drinke (for they dranke of the spiritual Rocke that folowed them: and the Rocke was Christ)
и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),
5 But with many of them God was not pleased: for they were ouerthrowen in ye wildernes.
пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.
6 Nowe these things are our ensamples, to the intent that we should not lust after euil things as they also lusted.
А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.
7 Neither bee ye idolaters as were some of them, as it is written, The people sate downe to eate and drinke, and rose vp to play.
Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".
8 Neither let vs commit fornication, as some of them committed fornication, and fell in one day three and twentie thousand.
Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.
9 Neither let vs tempt Christ, as some of them also tempted him, and were destroyed of serpents.
Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитваха, и погинаха от змиите.
10 Neither murmure ye, as some of them also murmured, and were destroyed of the destroyer.
Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
11 Nowe all these things came vnto them for ensamples, and were written to admonish vs, vpon whome the endes of the world are come. (aiōn g165)
А всичко това им се случи за примери, и се записа за поука нам, върху които са стигнали последните времена. (aiōn g165)
12 Wherefore, let him that thinketh he standeth, take heede lest he fall.
Тако щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.
13 There hath no tentation taken you, but such as appertaine to man: and God is faithfull, which will not suffer you to be tempted aboue that you be able, but wil euen giue the issue with the tentation, that ye may be able to beare it.
Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.
14 Wherefore my beloued, flee from idolatrie.
Затова, въблюбени мои, бягайте от идолопоклонството.
15 I speake as vnto them which haue vnderstanding: iugde ye what I say.
Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.
16 The cup of blessing which we blesse, is it not the communion of the blood of Christ? The bread which we breake, is it not the communion of the body of Christ?
Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме обещание в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
17 For we that are many, are one bread and one body, because we all are partakers of one bread.
тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.
18 Beholde Israel, which is after the flesh: are not they which eate of the sacrifices partakers of the altar?
Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?
19 What say I then? that the idole is any thing? or that that which is sacrificed to idoles, is any thing?
Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не.
20 Nay, but that these things which the Gentiles sacrifice, they sacrifice to deuils, and not vnto God: and I would not that ye should haue fellowship with the deuils.
Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.
21 Ye can not drinke the cup of the Lord, and the cup of the deuils. Ye can not be partakers of the Lords table, and of the table of the deuils.
Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.
22 Doe we prouoke the Lord to anger? are we stronger then he?
Или искаме да подбудим Господа на ревност? Ние по-силни ли сме от Него?
23 All things are lawfull for me, but all things are not expedient: all things are lawfull for me, but all things edifie not.
Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.
24 Let no man seeke his owne, but euery man anothers wealth.
Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.
25 Whatsoeuer is solde in the shambles, eate ye, and aske no question for conscience sake.
Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате за него заради съвестта си;
26 For the earth is the Lords, and all that therein is.
защото "Господна е земята и всичко що има в нея".
27 If any of them which beleeue not, call you to a feast, and if ye wil go, whatsoeuer is set before you, eate, asking no question for conscience sake.
Ако някой от невярващите ви покани на угощение, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него заради съвестта си.
28 But if any man say vnto you, This is sacrificed vnto idoles, eate it not, because of him that shewed it, and for the conscience (for the earth is the Lords, and all that therein is)
Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта,
29 And the conscience, I say, not thine, but of that other: for why should my libertie be condemned of another mans conscience?
съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?)
30 For if I through Gods benefite be partaker, why am I euill spoken of, for that wherefore I giue thankes?
Ако аз с благодарение Богу участвувам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)
31 Whether therefore ye eate, or drinke, or whatsoeuer ye doe, doe all to the glory of God.
И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.
32 Giue none offence, neither to the Iewes, nor to the Grecians, nor to the Church of God:
Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;
33 Euen as I please all men in all things, not seeking mine owne profite, but the profite of many, that they might be saued.
както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.
