Ruth 1
1 There was a famine during the time when the judges ruled Israel, so a man left Bethlehem in Judah and went to live in exile in the country of Moab, along with his wife and two sons.
В Дните когато съдиите съдеха, настана глад на земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и жена му, и двамата му сина.
2 His name was Elimelech, and his wife's name Naomi. His sons were called Mahlon and Chilion. They were Ephrathites from Bethlehem in Judah. They went to the country of Moab and lived there.
Името на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя и там останаха.
3 However, Elimelech, Naomi's husband, died, and she was left with her two sons.
И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина.
4 The sons married Moabite women. One was called Orpah, the other was called Ruth. After about ten years,
И те си взеха жени моавки, на които името на едната беше Орфа, а името на другата Рут; и живяха там около десет години.
5 both Mahlon and Chilion died. Naomi was left alone, without her two sons or her husband.
Тогава умряха Маалон и Хелеон, и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си.
6 So she and her daughters-in-law prepared to leave the country of Moab and return home because she had heard that the Lord had blessed his people there with food.
След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб.
7 She left the place where she had been living and with her two daughters-in-law set out on the road back to the land of Judah.
И тъй, тя излезе от мястото, гдето беше, и двете и снахи с нея, и вървяха по пътя да се върнат в Юдовата земя.
8 However, as they left, Naomi said to her two daughters-in-law, “Each of you, go back to your mother's homes, and may the Lord be as kind to you as you have been to me, and to those who have died.
Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпихте към умрелите и към мене.
9 May the Lord give you a good home with another husband.” She kissed them, and they all started to cry loudly.
Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас.
10 “No! We want to go back with you to your people,” they replied.
И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.
11 “Why do you want to go back with me?” Naomi asked. “I'm not able to have any more sons for you to marry.
Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?
12 Go back home, my daughters, because I'm too old to marry again. Even if I were to sleep with a new husband tonight and had sons,
Върнете се, дъщери мои, идете защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родих синове,
13 would you wait for them to grow up? Would you decide you weren't going to marry anyone else? No. The whole situation is more bitter for me than it is for you, for the Lord has turned against me!”
вие бихте ли ги чакали догде пораснат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене.
14 They started crying loudly again. Then Orpah kissed her mother-in-law goodbye. But Ruth held on tightly to Naomi.
А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея.
15 “Look, your sister-in-law is going back to her people and her gods. Go back home with her,” said Naomi.
Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и боговете си; върни се и ти подир етърва си.
16 But Ruth replied, “Please don't keep on telling me to leave you and go back. Where you go, I will go. Where you live, I will live. Your people will be my people. Your God will be my God.
А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог;
17 Where you die, I will die, and there I will be buried. May the Lord punish me harshly if I let anything but death separate us!”
гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе.
18 When Naomi saw that Ruth was determined to go with her, she stopped telling Ruth to go home.
И Ноемин, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да й говори.
19 So the two of them walked on until they reached Bethlehem. When they arrived there, the whole town got excited. “Is this Naomi?” the women asked.
И тъй, двете вървяха докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи поради тях; и жените думаха: Това ли е Ноемин?
20 She said to them, “Don't call me Naomi! Call me Mara, for the Almighty has treated me very bitterly.
А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин наричайте ме Мара защото Всесилният ме твърде огорчи.
21 I left here full, but the Lord has brought me home empty. Why call me Naomi when the Lord has condemned me, when the Almighty has brought disaster on me?”
Пълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил?
22 This is the way that Naomi returned from Moab with Ruth, the Moabite, her daughter-in-law. They arrived in Bethlehem at the beginning of the barley harvest.
Така се върна Ноемин, и със снаха й Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жътва.
