< Psalms 74 >
1 A psalm (maskil) of Asaph. God, why have you rejected us? Is it forever? Why does your anger burn so hot against the sheep of your own field?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Remember the people you made your own long ago, the tribe you redeemed and made your own. Remember too Mount Zion, the place where you live.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Come and walk through the complete devastation. The enemy has totally destroyed your Temple.
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 The enemy shouted in triumph right where you met with us. There they set up their war banners as signs of their victory.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 They acted like men chopping down a forest with axes.
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 With axes and hammers they smashed in the carved wooden panels.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Then they set fire to your Temple, burning it to the ground. They defiled the place where you live, the place that bears your name.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 They said to themselves, “Let's destroy it all!” So they burned down every place where God was worshiped throughout the land.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 We no longer see any signs. There are no prophets left. And no one among us knows how long this will last.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 How long will the enemy ridicule you, God? Will they insult your character forever?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Why do you hold back from doing something? Take action and destroy them!
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 But you, God, are our king from long ago. You have saved us many times in the land.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 You were the one who split apart the sea by your strength; you broke the heads of the sea monsters.
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 You were the one who crushed the heads of Leviathan, and you gave its body to the desert animals to eat.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 You were the one who made springs and rivers flow with water. You made permanent rivers dry up.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 You created the day, and also the night; you made the moon and the sun.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 You set the boundaries of the earth; you made summer and winter.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 So keep in mind how the enemy ridiculed you, Lord, and how irreverent people insulted your reputation.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Don't let wild animals kill your turtledoves! Don't abandon your people forever!
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Remember your promises in the agreement, because the land is full of dark places and violence.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Don't let those who suffer be mistreated again. Let the poor and needy praise you for you who are.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Stand up, God, and plead your case. Don't forget how these foolish people insulted you all the time.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Don't ignore what your enemies have said, for their loud accusations against you are getting worse and worse!
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.