Psalms 22
1 For the music director. To the tune “Doe of the Dawn.” A psalm of David. My God, my God, why have you abandoned me? Why are you so far away when I groan, asking for help?
За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
2 My God, every day I cry out to you, but you don't answer; at night too, but I get no rest.
Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 Yet you are holy, and the praises of Israel are your throne.
Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 Our forefathers trusted in you; they trusted and you rescued them.
На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 They cried out to you for help, and they were saved. They trusted in you and were not defeated.
Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 But I'm a worm, not a man, scorned and despised by everyone.
А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
7 People who see me mock me. They laugh at me and shake their heads, saying,
Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 “He trusts in the Lord—well then, let the Lord save him! If the Lord is such a friend, then let the Lord rescue him!”
Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 However, you brought me safely through birth, and led me to trust in you at my mother's breasts.
Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
10 I was entrusted to you from birth; from the time I was born you have been my God.
На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Do not be distant from me, because trouble is close by and no one else can help.
Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Enemies surround me like a herd of bulls; strong bulls from Bashan have encircled me.
Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 Like roaring lions tearing at their prey they open their mouths wide against me.
Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
14 I feel like I'm being poured out like water. I'm falling apart as if all my bones have become loose. My mind feels like it's wax melting inside me.
Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 My strength has dried up like a piece of broken pottery. My tongue is stuck to the roof of my mouth. You're burying me as if I'm already dead.
Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 Evil men surround me like a pack of dogs. They have pierced my hands and feet.
Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 I'm so thin I can count all my bones. People stare at me and gloat.
Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18 They divide my clothing among them; they roll dice for my clothes.
Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 But you, Lord, don't be far away from me! You are my strength—hurry, come and help me!
Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Save me from death by the sword! Save my life—the only one I have—from the dogs!
Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
21 Rescue me from the mouth of the lion and from the wild bulls!
Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
22 I will tell my people all the wonderful things you have done; I will praise you in the congregation.
Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23 Praise the Lord, all who worship him! Honor him, every descendant of Jacob! Be in awe of him, every descendant of Israel!
Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 For he has not ridiculed or scorned the suffering of the poor; he has not turned away from them, he has listened to their cries for help.
Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 You are the subject of my praise in the great assembly. I will fulfill my promises before those who worship you.
От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 The poor shall eat, and they shall be satisfied. All who come to the Lord will praise him—may you all live forever!
Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 Everyone in the whole world will repent and return to the Lord; all the nations will worship before you.
Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 For kingly power belongs to the Lord; he is the one who rules over the nations.
Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
29 All who prosper come to feast and worship. Bow down before him, all those destined for the grave—for none can keep themselves alive.
Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 Our descendants will serve him; they will tell the next generation about the Lord.
Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
31 They will come and tell those yet to be born how good the Lord is, and all that he has done!
Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
