Psalms 106
1 Praise the Lord! Thank the Lord, for he is good! His trustworthy love lasts forever.
Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото неговата милост трае до века.
2 Who can give an account of all the wonderful things the Lord has done? Who can give him all the praise he is due?
Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?
3 Happy are those who treat people fairly, who always do what is right.
Блажени ония, които пазят правосъдие; Блажен оня, който върши правда на всяко време.
4 Please remember me when you are generous to your people; think of me when you come to save.
Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към Людете Си; Посети ме със спасението Си;
5 Let me see your chosen people prosperous; let me be happy together with your nation; let me share in being proud of you with those who belong to you.
За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.
6 We have sinned just like our forefathers. We have done wrong. We are guilty.
Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.
7 They didn't pay attention to the wonderful things you did. They didn't keep in mind how much you loved them, but chose to rebel at the sea, the Red Sea.
Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.
8 Even so he saved them because of the kind of person he is, and to show his power
При все това Бог ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.
9 He gave his order to the Red Sea, and it dried up. He led his people across the seabed as if it were a desert.
Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,
10 He rescued them from those who hated them; he saved them from their enemies' power.
И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.
11 The water drowned their enemies—none of them survived,
Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.
12 Then his people trusted in what he promised, and sang his praises.
Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.
13 But they quickly forgot what he had done for them, and they didn't listen to his advice.
Но скоро забравиха делата Му, Не чакаха изпълнението на намерението Му,
14 They were filled with desperate cravings in the wilderness; they provoked God in the desert.
Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;
15 He gave them what they wanted, but sent them a plague as well.
И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.
16 In the camp the people became jealous of Moses, and of Aaron, the Lord's holy priest.
Също и на Моисея те завидяха в стана. И на Господния светия Аарон.
17 The earth split open and swallowed up Dathan; it buried Abiram and his followers.
Земята се затвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;
18 Fire broke out among them—a flame that burned them up.
И огън се запали в дружината им; Пламък изгори нечестивите.
19 At Mount Sinai they made a calf, they bowed down before a metal idol.
Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;
20 They replaced their God of glory with a bull that eats grass!
Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!
21 They forgot God, their Savior, who had done marvelous things in Egypt;
Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,
22 performing miracles in the land of Ham, doing amazing things at the Red Sea.
Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.
23 So he said he was going to destroy them But Moses, his chosen leader, placed himself between the Lord and the people to persuade the Lord not to destroy them in his anger.
Затова Той каза, че ще ги изтреби; Само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
24 Later the people refused to enter the Promised Land; they didn't trust him to do as he'd promised.
Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,
25 They complained in their tents about the Lord, and refused to obey what he told them.
А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.
26 So he raised his hand to give them a serious warning that he would bring them down in the wilderness,
Затова Той им се закле, Че ще ги повали в пустинята,
27 that he would disperse their descendants among the heathen nations, scattering them among countries far away.
И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по разни страни,
28 They gave their allegiance to Baal Peor, and ate food sacrificed to the dead.
Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви принесени на мъртви богове.
29 They provoked the Lord by what they did, making him angry, so a plague broke out among them.
И тъй, предизвикаха Бога с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.
30 But Phinehas took a stand for the Lord and intervened, and the plague was stopped in its tracks.
Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;
31 He has been considered as a man who lived right from that time on and for all generations.
И това му се вмени за правда Из род в род до века.
32 They also angered him at the waters of Meribah where things went badly for Moses because of them.
Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;
33 They upset him so much that he spoke without thinking in the heat of the moment.
Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та Моисей говори несмислено с устните си.
34 They did not destroy the heathen peoples as the Lord had told them to do,
При това, те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,
35 but instead they joined in with them and adopted their way of life.
Но се смесиха с тия народи, И се научиха на техните дела;
36 They worshiped their pagan idols which became a trap for them.
Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.
37 The even sacrificed their sons and daughters to these demons.
Да! Синовете и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,
38 They shed the blood of innocent children, their sons and daughters, sacrificing them to the idols of Canaan. By doing so they defiled the land with blood.
И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.
39 The also defiled themselves by what they did: their actions were spiritual adultery.
Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.
40 So the Lord was angry with his people—he loathed those who belonged to him.
Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.
41 He handed them over to the heathen nations. These people who hated them now became their rulers.
Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.
42 Their enemies dominated and subdued them with their power.
Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.
43 The Lord repeatedly rescued them, but they continued with their rebellious ideas, until they were finally destroyed by their own sins.
Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, Затова се и унищожиха поради беззаконието си.
44 Despite all this, the Lord was moved by their suffering; he heard their sad cries.
Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им, Когато чу вика им;
45 He remembered the agreement he had made with them, and he held back because of his great kindness and love.
Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;
46 He made the people who captured them treat them with mercy.
Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.
47 Save us, Lord, our God! Bring us back together from among the nations, so we can thank you and declare how magnificent and holy you are.
Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.
48 How wonderful is the Lord, the God of Israel, who lives forever and ever! Let all the people say “Amen”! Praise the Lord!
Благословен да е Господ Израилевият Бог от века до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.
